Първоначално заложения държавен бюджет от предходното управление е достатъчно раздут, за да може да поеме разходите за системата на здравеопазването при евентуална четвърта нова вълна. Това каза в интервю за БГНЕС Аркади Шарков, здравен икономист от ЕКИП. Той посочи, че реално има пари в държавния бюджет, има и в буферите, които се намират в другите министерства.

„Без актуализация пари има. Бюджета на НЗОК е стабилен. Единствено изменение може да се види, ако цената на пътеката, която касае лечението на COVID, се вдигне от 1200 на 1400 лв. Това са три пътеки, две за възрастни и една за лица под 18 г. Увеличението на цената в момента е обект на преговори между НЗОК и БЛС”, посочи здравният икономист. Той изтъкна и че ако здравната кризата не се задълбочи, заложеният буфер остава.

„Разбираемо е желанието на институциите да се подсигурят. Всеки един финансов министър иска да има удобството за това да разполага с пари зад гърба си извън тези буфери, които са представени, съответно да може да разпределя тези пари и да се чувства спокоен и стабилен в креслото и в системата, която управлява. Това по-скоро вече представлява въпрос повече на политически дебат, отколкото на реален”, заяви Шарков.

Той посочи, че що се касае за бюджета на Министерство на здравеопазването, където влизат и парите за добавки на медицинските специалисти – добавката за тези, които са на първа линия, те също са били предварително заложени от предходното правителство. „Логично е от тяхна страна те да бъдат искани при актуализацията на този бюджет, да може отново и самото служебно правителство да разполага с възможността да финансира и да извършва допълнителни други политики, които касаят финансиране на определен вид от дейности”, посочи той.


Ако се налага някъде актуализация, то това е най-належащо при пенсиите, посочи Шарков. „Зa тези 50 лв. надбавка, които бяха груба грешка и пряка намеса в осигурителната система от предходното правителство, сегашното служебно иска да награди тази грешка, като още повече разруши пенсионно-осигурителния модел като даде едни допълнителни пари, които не са били първоначално заложени и по никакъв начин не са свързани с пенсионно-осигурителната система”, заяви той. Той тълкува добавката като "навлизане в предизборна ситуация". „Но отново някой накрая ще трябва да плати сметката и проблемът е, че тя ще трябва да се плати от обикновените хора, и никой това не го казва”, подчерта Аркади Шарков.

Връщайки се към бюджета на ведомствата, той подчерта, че парите, които НЗОК очаква, да бъде актуализиран техния бюджет, ще бъдат отделени на отделен ред. „Те ще бъдат добавен ред към бюджета на НЗОК, от който да бъдат разпределяни към всяко едно от перата, по които има нужда. Това същевременно създава и неяснота за заинтересованите страни, чийто бюджет е заложен в тези пера. Създава и предпоставки за лобиране от една или друга организация пред това къде да бъдат разпределени тези 134 млн. лв., които се очаква да влязат като постъпления. Така, че това, може би е грешка по отношение на самата актуализация на бюджета в това ведомство”, подчерта здравният икономист.

Той обобщи, че без актуализация пари ще има, въпросът е, че няма да има допълнително пари за евентуални извънредни разходи, които може да очаква държавата по време на криза. „Казусът в момента е инфлацията, която се вижда на практика, постоянното покачването на цените – покачването на цените тока и всички останали базови стоки, покачване на цените на строителни материали, които ще се отразят върху малкия потребител. Изсипвайки се върху него обаче, когато той няма социален буфер и защита от държавата под една или друга форма, това естествено рискът е да му навреди”, каза Шарков.


Според него, ако се спазват съществуващите към момента мерки, то картината, която наблюдаваме с увеличение на случаите ще бъде много по-различна. Например: носенето на маски, отстоянията в заведенията, количеството хора, които се събират в затворени помещения. „Тези мерки в момента не се спазват. Налагането на нови такива, като затварянето на бизнеси и всичко останало, единствено, може би евентуално, ще има възможност да стагнира риска от покачването на случаите, който впоследствие отново да се покачи, когато тези мерки бъдат отхлабени. Единствената възможност в момента да се устои на подобен тип покачване на случаите, евентуално и вълна, е правилата, които са заложени от страна на МЗ да се спазват и хората да преминат към процес на ваксинация. В други държави това се случи когато хората забелязаха, че ваксинираните наистина прекарват много по-леко вируса – те отново могат да се заразят, но го прекарват по-леко отколкото тези, които не са ваксинирани. Така че този негативен стимул от покачването на заболеваемостта, може би ще даде тласък и към по-повсеместна ваксинация на населението. Естествено това не трябва да бъде с елемента на задължение”, заяви той.

Според него трябва да се усили самоконтрола от страна на всяка една от организациите – било то частни или публични.

Той посочи, че мненията както в България така и в Европа са разнопосочни по отношение на въвеждане на различни ограничения за ваксинирани и неваксинирани. „Понеже се говори за един вид дискриминация, тъй като е едва ли не задължение за някои хора да спазват някои мерки, за други не е и по този начин се създават някои търкания в самото общество. Не знам дали в предизборна обстановка това е най-добрият план за действие, но отново е някакъв план. По-добре да го има отколкото не, защото рискът от това хората да не се ваксинират е по-висок и по-голям както за икономическата страна, така и за здравната система, която очаква наплив на пациенти, макар и болниците да са готови вече и да знаят методите на лечение и т. н. ”, обясни той.

„Още нещо важно по отношение на самите ваксинационни паспорти, излизайки от България, влизайки в лоното на света, понеже преди COVID всеки се разхождаше по целия свят без проблеми, единственото, което беше нужно, беше неговият паспорт или лична карта. Връщайки се към темата за паспортите – още 1215г. в Магна харта е заложено в Англия, гражданите да могат да излизат и да навлизат на територията на Англия без те да се легитимират писмено за това. По-късно 1835 г. – отиваме към Белгия, която - като новооснована държава, се опитва да въведе паспорти за своята територия – всеки който влиза трябва да предостави паспорт с три имена, височина, цвят на косата и на очите. Всички други държави се възпротивяват на това, най-вече Англия като отхвърля тази идея, и Белгия трябва да премахне това ограничение. Едва в навечерието на Първата световна война и по време на нея, паспортите стават нещо задължително – от една страна, защото има изключително много шпиони, които се появяват, от друга страна, защото това представлява контрол на популацията. След края на Първата световна война паспортите остават задължение. 1918 г. има борба срещу тях – те да бъдат премахнати, но реално те остават. До началното на XIX в. паспортите не са били основна нужда и задължение на самите граждани. И след като са въведени, до ден днешен разполагаме с тях. Така че може да се замислим дали дори след премахването на COVID ще останем без нуждата от това да се верифицираме здравно пред другите здравни власти”, посочи Шарков.