Мисията „Артемис-2“ вече е в ключов етап, след като четиримата астронавти на борда са на половината път между Земята и Луната и продължават да се приближават към естествения ни спътник. Очаква се в следващите дни екипажът да достигне лунната орбита, която ще обикаля.

Стартът на мисията е наблюдаван на живо от българката Татяна Иванова – студент по авиокосмическо инженерство във Флорида. В ефира на Би Ти Ви тя разказа, че изстрелването е било забавено с 10 минути заради проверки на системите за безопасност, но въпреки това се е превърнало в „нещо феноменално“ с огромен отзвук и впечатляващ облак след старта. Тя подчерта, че това е най-мощната ракета, изстрелвана досега.

„Гледката, която имаме, вече е много специална. Земята е доста малка, а Луната определено става по-голяма“, разказа Виктор Глоувър

Иванова определи мисията като историческа не само заради технологичния ѝ мащаб, но и заради състава на екипажа, включващ представители на различни държави и първи по рода си участници. Тя отбеляза и българската следа – специалист, работил по камерите за мисията.

По време на полета предстои така наречената транслунарна инжекция – ключов момент, при който корабът преминава от земна орбита към траектория към Луната. Част от този етап включва и около четири часа без комуникация със Земята – период, който се счита за рисков на фона на вече възникнали технически затруднения, свързани със системи на борда.

Според Иванова мисията ще изведе човечеството на най-далечното разстояние, достигано досега, извън нискоземната орбита. Тя подчерта, че зад успеха стои огромна подготовка – както на астронавтите, така и на инженерите, които създават ракетата. Машината е висока 98 метра и използва комбинация от течни и твърди горива, като преминава през редица тестове и репетиции преди старта.

Целта на „Артемис-2“ е част от по-широка стратегия – връщане на човечеството към Луната и използването ѝ като междинна база за бъдещи мисии към Марс. По думите на Иванова обаче подобна мисия остава в по-далечно бъдеще заради сериозните технически и биологични предизвикателства, свързани с опазването на човешкия организъм в космоса.

Самата тя е в напреднал етап от своето обучение и развитие – очаква да завърши бакалавърската си степен по авиокосмическо инженерство през 2027 г., като паралелно работи като инженер и планира да продължи с магистратура и докторантура. Освен това участва в изследвания, свързани с микрогравитацията и космическите костюми.