4 Юни, 2026

Трети ден от полета на "Артемис II“, астронавтите вече виждат през люка Луната

Снимка: NASA

Първата пилотирана мисия отвъд орбитата от над половин век тества технологии за дълбокия Космос и бъдещото заселване на Луната

Трети ден от мисията „Артемис II“ - корабът „Орион“ продължава полета си по прецизно изчислена траектория към към Луната. Очаква се да достигне земния спътник в понеделник, 6 април, съобщават световни медии. 

Контрольорите на полета в Центъра за управление на мисии към Космическия център „Джонсън“ в Хюстън са взели решение да отменят първата планирана корекция на курса, тъй като корабът се движи по правилната траектория. 

Тази маневра е била първата от общо три предвидени корекции, които трябва да оптимизират скоростта и пътя на кораба. Ако се наложи, необходимите промени ще бъдат извършени при следващите маневри. 

Мисията „Артемис II“ вече е изминала повече от половината път до Луната. 

„Всички изпитахме огромна радост. В момента виждаме Луната през люка за скачване. Това е невероятна гледка“, споделя астронавтката на NASA Кристина Кох, предаде Би Ти Ви. 

От борда на „Орион“ гледката е драматична — Земята постепенно се смалява до синьо-бяла точка, докато Луната изпълва хоризонта като ярък, нарастващ диск. Психологическият и визуален ефект от това преживяване е част от предизвикателствата, които астронавтите трябва да преодолеят при дълги мисии в дълбокия Космос.

След отмяната на първата корекция, екипажът започва подготовка на кабината на „Орион“ за наблюдението на Луната. Освен това астронавтите провеждат тренировки, упражняват медицински процедури и тестове на системите за аварийна комуникация в дълбокия космос.

По време на полета се провеждат и редица научни експерименти, които ще бъдат ключови за бъдещите мисии. В предаването „Светът и ние“ по БНТ д-р Светослав Александров акцентира върху един от най-иновативните:

„На космическия кораб се провежда един много интересен биологичен експеримент, който нямаше как да бъде реализиран през 60-те години. Става въпрос за т.нар. „органи върху чип“. Клетки от астронавтите са взети и култивирани върху специални микрочипове. Това може да помогне да се разберат и ограничат вредните ефекти на космическата среда върху човешкия организъм“, обясни той.

Според него мисията е само началото на много по-голям процес: „Намираме се в изключителен период — това е първата стъпка към устойчиво присъствие на Луната. В следващите години се очаква изграждането на лунни бази.“

Програмата Артемис има за цел не само завръщане на хора на Луната, но и създаване на условия за бъдещи мисии към Марс, като използва естествения спътник на Земята като стратегическа отправна точка.

Екипажът се готви да премине в режим на сън около 3:00 ч. щатско време, а наземният контрол ще ги събуди за началото на четвъртия ден от мисията в 11:35 ч. на 4 април.

За първи път от мисията Аполо 17 през 1972 година насам екипаж от астронавти напуска земната орбита и поема към дълбокия Космос. Полетът на  капсулата Орион с четирима души на борда бележи нов етап в космическите изследвания и е генерална репетиция за бъдещи пилотирани кацания на Луната. Това е първата подобна мисия от над половин век, която връща човечеството към амбицията за трайно присъствие извън Земята.

Сподели:
Не е Еверест: Коя е най-близката до Космоса точка на Земята?

Не е Еверест: Коя е най-близката до Космоса точка на Земята?

Изненадващо откритие показва, че Чимборасо в Еквадор е по-близо до Космоса от Еверест. Каква е причината за това и как учените доказват още през XVIII век факта, който променя начина, по който измерваме височината и днес

Сензационно откритие: Гигантски вирус поставя под въпрос теорията за произхода на живота

Сензационно откритие: Гигантски вирус поставя под въпрос теорията за произхода на живота

Новият „гигантски“ вирус, открит в Япония, притежава необичайни гени и начин на размножаване, които засилват споровете дали вирусите са изиграли ключова роля в еволюцията на живота на Земята

Денят на Земята един ден ще се удължи

Денят на Земята един ден ще се удължи

Ако измерим въртенето на нашата планета спрямо далечните звезди, получаваме т.нар. звезден ден, който е малко по-кратък – 23 часа, 56 минути и 4 секунди

Коментари (0)