14 Май, 2026

Трети ден от полета на "Артемис II“, астронавтите вече виждат през люка Луната

Трети ден от полета на "Артемис II“, астронавтите вече виждат през люка Луната

Снимка: NASA

Първата пилотирана мисия отвъд орбитата от над половин век тества технологии за дълбокия Космос и бъдещото заселване на Луната

Трети ден от мисията „Артемис II“ - корабът „Орион“ продължава полета си по прецизно изчислена траектория към към Луната. Очаква се да достигне земния спътник в понеделник, 6 април, съобщават световни медии. 

Контрольорите на полета в Центъра за управление на мисии към Космическия център „Джонсън“ в Хюстън са взели решение да отменят първата планирана корекция на курса, тъй като корабът се движи по правилната траектория. 

Тази маневра е била първата от общо три предвидени корекции, които трябва да оптимизират скоростта и пътя на кораба. Ако се наложи, необходимите промени ще бъдат извършени при следващите маневри. 

Мисията „Артемис II“ вече е изминала повече от половината път до Луната. 

„Всички изпитахме огромна радост. В момента виждаме Луната през люка за скачване. Това е невероятна гледка“, споделя астронавтката на NASA Кристина Кох, предаде Би Ти Ви. 

От борда на „Орион“ гледката е драматична — Земята постепенно се смалява до синьо-бяла точка, докато Луната изпълва хоризонта като ярък, нарастващ диск. Психологическият и визуален ефект от това преживяване е част от предизвикателствата, които астронавтите трябва да преодолеят при дълги мисии в дълбокия Космос.

След отмяната на първата корекция, екипажът започва подготовка на кабината на „Орион“ за наблюдението на Луната. Освен това астронавтите провеждат тренировки, упражняват медицински процедури и тестове на системите за аварийна комуникация в дълбокия космос.

По време на полета се провеждат и редица научни експерименти, които ще бъдат ключови за бъдещите мисии. В предаването „Светът и ние“ по БНТ д-р Светослав Александров акцентира върху един от най-иновативните:

„На космическия кораб се провежда един много интересен биологичен експеримент, който нямаше как да бъде реализиран през 60-те години. Става въпрос за т.нар. „органи върху чип“. Клетки от астронавтите са взети и култивирани върху специални микрочипове. Това може да помогне да се разберат и ограничат вредните ефекти на космическата среда върху човешкия организъм“, обясни той.

Според него мисията е само началото на много по-голям процес: „Намираме се в изключителен период — това е първата стъпка към устойчиво присъствие на Луната. В следващите години се очаква изграждането на лунни бази.“

Програмата Артемис има за цел не само завръщане на хора на Луната, но и създаване на условия за бъдещи мисии към Марс, като използва естествения спътник на Земята като стратегическа отправна точка.

Екипажът се готви да премине в режим на сън около 3:00 ч. щатско време, а наземният контрол ще ги събуди за началото на четвъртия ден от мисията в 11:35 ч. на 4 април.

За първи път от мисията Аполо 17 през 1972 година насам екипаж от астронавти напуска земната орбита и поема към дълбокия Космос. Полетът на  капсулата Орион с четирима души на борда бележи нов етап в космическите изследвания и е генерална репетиция за бъдещи пилотирани кацания на Луната. Това е първата подобна мисия от над половин век, която връща човечеството към амбицията за трайно присъствие извън Земята.

Сподели:

Коментари (0)

Учени откриха нов вид пингвин – генетичен пробив пренаписва еволюцията на Антарктида

Учени откриха нов вид пингвин – генетичен пробив пренаписва еволюцията на Антарктида

Ново научно изследване разкри, че дженту пингвините всъщност са четири отделни вида, включително напълно нов за науката. Откритието е определяно като най-голямата промяна в класификацията на пингвините от близо две десетилетия

Учени намериха звукови вълни, които унищожават COVID и грипни вируси

Учени намериха звукови вълни, които унищожават COVID и грипни вируси

Според резултатите, подходящи микроскопични вибрации, генерирани от ултразвук, са достатъчни да разкъсат обвивката на вирусните частици и да ги дезактивират

"Неандерталецът в мен": НИМ с нови следи от споделеното ни минало с нашия неразбиран предшественик

"Неандерталецът в мен": НИМ с нови следи от споделеното ни минало с нашия неразбиран предшественик

С изложението Националният исторически музей отправя послание да преосмислим представите си за човешката еволюция и да открием неочаквано близката връзка между нас и един неразбиран наш предтеча, съществувал паралелно с Homo sapiens и оставил реална следа в генетичното ни наследство