Астрофизик от Харвард: Материал, получен от морското дъно е с извънземен произход, може би дори техногенен
Може да сме на прага на историческо откритие
Ейбрахам Льоб, професор по естествени науки и директор на института "Бейрд" в Харвардския университет, наскоро приключи експедиция на стойност 1,5 млн. долара, чиято цел беше да открие следи от загадъчен метеорит, наречен IM1.
Този метеорит, за който се смята, че е дошъл от дълбокия космос, се разби край бреговете на Папуа Нова Гвинея през 2014 г.
За да определят произхода му, Льоб и екипът му отиват в Тихия океан и събират разтопени капчици от повърхността на обекта, които са се образували, когато той е бил изложен на екстремната топлина, получена при навлизането в земната атмосфера.
Екипът e открил сферични топчета с размер по един милиметър всяко, вградени във вулканична пепел - Льоб и екипът му са ги бутилирали и донесли обратно за изследване.
Сега екипът сравнява "техния състав по отношение на елементите и радиоактивните изотопи, от които са изградени" с материалите, намиращи се в Слънчевата система - по отношение на изобилието на елементи и по отношение на тяхната възраст.
Учените се опитват да установят дали има признаци на извънземна технология.
За да определи това, екипът използва масспектрометри, електронни микроскопи и рентгенов флуоресцентен анализ.
Льоб допуска, че материалът "може да е бил обогатен от друга експлодираща звезда, друга свръхнова".
"Нещо повече, той би могъл да има техногенен произход. Но дори само естествен произход би бил исторически, защото за първи път откриваме физически произход, по-голям от половин метър, който идва от далечно разстояние." - посочва той.
Ако екипът установи, че произходът на материала е техногенен, това би означавало, че не сме сами във Вселената, точно както "да отидем в задния си двор и да намерим топка за тенис, хвърлена от съседа", казва Льоб.
Откритията биха могли също така да вдъхновят човечеството, защото биха могли да пренаредят представите му за нашето място във Вселената и да предложат поглед към технологичното ни бъдеще, казва Льоб. /БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации