Изследвайки Червената планета, можем да разберем повече за Земята, заяви д-р Владимир Божилов
Изследвайки Марс, може разберем повече за Земята – как Марс сега е една червена пустиня, а преди 3 млрд. години е бил като Земята – с атмосфера, подобна на нашата, с вода, която е текла на повърхността. Това каза астрофизикът пред БТВ д-р Владимир Божилов по повод откритото от учените подземно езеро на планетата.
"Ако има езеро на Южния полюс, най-вероятно го има и на много други места на Марс. Следващата стъпка е в следващите години е да се анализират данни от други места", коментира д-р Божилов.
Той беше категоричен, че откритието е много важно, тъй като наистина създава огромна вероятност за наличие на живот на Марс. „Не можем да кажем има ли живот в тези солени води, докато не вземем проба и не намерим реални микроорганизми в лаборатория. Смело обаче можем да кажем, че с това вероятността нараства драстично”, отбеляза астрофизикът.
„За да вземем проба 1,5 км под повърхността на Марс, трябва да изпратим нова мисия, която да е специално за полет до Червената планета и прокопаване на нейната повърхност. Мисията, която сега пътува към Марс, ще прокопае 5 м под повърхността му”, допълни той.
Фактор
"Ако има езеро на Южния полюс, най-вероятно го има и на много други места на Марс. Следващата стъпка е в следващите години е да се анализират данни от други места", коментира д-р Божилов.
Той беше категоричен, че откритието е много важно, тъй като наистина създава огромна вероятност за наличие на живот на Марс. „Не можем да кажем има ли живот в тези солени води, докато не вземем проба и не намерим реални микроорганизми в лаборатория. Смело обаче можем да кажем, че с това вероятността нараства драстично”, отбеляза астрофизикът.
„За да вземем проба 1,5 км под повърхността на Марс, трябва да изпратим нова мисия, която да е специално за полет до Червената планета и прокопаване на нейната повърхност. Мисията, която сега пътува към Марс, ще прокопае 5 м под повърхността му”, допълни той.
Още от Наука
Пръстен с името на Пилат Понтийски обърка учените, появи се нова теория
Изображението в центъра на пръстена също дава важна следа. Според Бонешо то наподобява съдове тип каликс кратер, срещани върху други еврейски предмети от I и II век.
Научен парадокс: Земята променя формата си - полюсите се издигат, а екваторът потъва
Ново проучване показва, че твърдата Земя става малко по-малко сплескана, докато гравитационната форма на планетата се променя в обратната посока
Учените в шок: Под Италия се отваря гигантски геоложки капан
Долният слой на земната кора се „разтваря“ и потъва в мантията, а Апенините се разтягат като акордеон под натиска на горещата магма