Изследвайки Червената планета, можем да разберем повече за Земята, заяви д-р Владимир Божилов
Изследвайки Марс, може разберем повече за Земята – как Марс сега е една червена пустиня, а преди 3 млрд. години е бил като Земята – с атмосфера, подобна на нашата, с вода, която е текла на повърхността. Това каза астрофизикът пред БТВ д-р Владимир Божилов по повод откритото от учените подземно езеро на планетата.
"Ако има езеро на Южния полюс, най-вероятно го има и на много други места на Марс. Следващата стъпка е в следващите години е да се анализират данни от други места", коментира д-р Божилов.
Той беше категоричен, че откритието е много важно, тъй като наистина създава огромна вероятност за наличие на живот на Марс. „Не можем да кажем има ли живот в тези солени води, докато не вземем проба и не намерим реални микроорганизми в лаборатория. Смело обаче можем да кажем, че с това вероятността нараства драстично”, отбеляза астрофизикът.
„За да вземем проба 1,5 км под повърхността на Марс, трябва да изпратим нова мисия, която да е специално за полет до Червената планета и прокопаване на нейната повърхност. Мисията, която сега пътува към Марс, ще прокопае 5 м под повърхността му”, допълни той.
Фактор
"Ако има езеро на Южния полюс, най-вероятно го има и на много други места на Марс. Следващата стъпка е в следващите години е да се анализират данни от други места", коментира д-р Божилов.
Той беше категоричен, че откритието е много важно, тъй като наистина създава огромна вероятност за наличие на живот на Марс. „Не можем да кажем има ли живот в тези солени води, докато не вземем проба и не намерим реални микроорганизми в лаборатория. Смело обаче можем да кажем, че с това вероятността нараства драстично”, отбеляза астрофизикът.
„За да вземем проба 1,5 км под повърхността на Марс, трябва да изпратим нова мисия, която да е специално за полет до Червената планета и прокопаване на нейната повърхност. Мисията, която сега пътува към Марс, ще прокопае 5 м под повърхността му”, допълни той.
Още от Наука
Гърция подготвя първия си астронавт, до 2 години трябва да излети в Космоса
Полетът е част от новата Национална космическа стратегия на Гърция, която определя развитието на сектора до 2035 година
Първият професионален радиотелескоп в България пристигна в Рожен – LOFAR-BG отваря нов прозорец към Вселената
България прави историческа крачка в радиоастрономията. В НАО „Рожен“ пристигна ключовото оборудване за първия професионален радиотелескоп LOFAR-BG, който ще стане част от най-голямата европейска радиоастрономическа мрежа. Проектът ще позволи изследване на Слънцето, магнитните полета, пулсарите и далечните галактики с безпрецедентна точност.
Германски учени откриха молекула, която може да обърне стареенето на клетките
Добавянето на фосфатидилхолин или холин към храната на червеи при експериментите е възстановило митохондриите до по-младежко и гъвкаво състояние