Докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган увеличава исканията си в Източното Средиземноморие и Егейско море, Атина се приготвя за трудна нова 2020 г. и очаква Анкара да изпълни заплахите си и да приложи договора за морските граници, подписан с либийското правителство по-рано, пише електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, цитиран от "Фокус".
Гърция използва стратегия за дипломатически инициативи, но се очаква, че въпреки това решителен ход от страна на Турция е неизбежен, след сериите от изказвания на Ердоган, който изглежда устремен към продължаването на сондажните дейности в Източното Средиземноморие и зоните, където неговата страна според него има права за това, съгласно споразумението с Триполи, което Гърция счита за невалидно.
Атина се готви за четири възможни сценария на ескалация в региона. Първият – и най-лек такъв – би бил Турция да изпрати нов кораб в региона, във водите близо до Крит, които са част от либийските морски територии. Втория сценарии включва изпращането на кораб за проучване на енергийните ресурси направо в гръцки води, но без той да бъде придружен от бойни плавателни съдове.
Третия вариант според Атина е Турция да изпрати и бойни кораби, а в четвъртия – към тях да се присъединят и изтребители.
Атина все пак е окуражена от факта, че премиерът на страната Кириакос Мицотакис получи уверения, че Гърция разполага с подкрепата на Европейския съюз, за което беше уверен на срещата от високо равнище на Общността. На същата среща действията на Турция бяха разгледани и осъдени от ЕС.
Също така особено силната подкрепа на френския президент Еманюел Макрон, както и на Израел, е разглеждана като сериозна гаранция за суверенитета на Гърция.
Но все пак рискът от турска интервенция в гръцки води се разглежда като все по-реален. Последният път, когато между Анкара и Атина съществуваше подобно напрежение беше през 1996 г., когато двете страни почти влязоха в конфликт във връзка с остров Имия.
Фактор
Гърция използва стратегия за дипломатически инициативи, но се очаква, че въпреки това решителен ход от страна на Турция е неизбежен, след сериите от изказвания на Ердоган, който изглежда устремен към продължаването на сондажните дейности в Източното Средиземноморие и зоните, където неговата страна според него има права за това, съгласно споразумението с Триполи, което Гърция счита за невалидно.
Атина се готви за четири възможни сценария на ескалация в региона. Първият – и най-лек такъв – би бил Турция да изпрати нов кораб в региона, във водите близо до Крит, които са част от либийските морски територии. Втория сценарии включва изпращането на кораб за проучване на енергийните ресурси направо в гръцки води, но без той да бъде придружен от бойни плавателни съдове.
Третия вариант според Атина е Турция да изпрати и бойни кораби, а в четвъртия – към тях да се присъединят и изтребители.
Атина все пак е окуражена от факта, че премиерът на страната Кириакос Мицотакис получи уверения, че Гърция разполага с подкрепата на Европейския съюз, за което беше уверен на срещата от високо равнище на Общността. На същата среща действията на Турция бяха разгледани и осъдени от ЕС.
Също така особено силната подкрепа на френския президент Еманюел Макрон, както и на Израел, е разглеждана като сериозна гаранция за суверенитета на Гърция.
Но все пак рискът от турска интервенция в гръцки води се разглежда като все по-реален. Последният път, когато между Анкара и Атина съществуваше подобно напрежение беше през 1996 г., когато двете страни почти влязоха в конфликт във връзка с остров Имия.
Още от Свят
Весела Чернева: Не измервам българския национален интерес в руски олигарси и офицери от КГБ
От своя страна Огнян Дъскарев брани като Ватросов сегашната външнополитическа линия на страната и отсече, че България остава лоялен член на НАТО.
The Economist: Русия подготвя китайската армия за евентуална война за Тайван
Изданието отбелязва, че Китай не е участвал във война от 1979 г. и се стреми да компенсира липсата на боен опит, изучавайки съвременните методи на водене на бойни действия
Путин призна, че икономиката на Русия рязко се забавя и призова за повече инвестиции
Икономистът Игор Липсиц отбелязва, че Русия практически е изгубила възможността да привлича чуждестранен капитал