Атлантическият съвет на България излезе с позиция по повод изявленията на Софийска митрополия през последните месеци, касаещи свободата на словото на клириците от епархията, визирайки позицията на архимандрит Никанор, доскорошен игумен на Гигинския манастир „Кузма и Дамян“. В нея те изразяват своята подкрепа за духовикът, който преди ден изпрати открито писмо, свързано с предстоящия избор на  нов митрополит за Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. 

В обръщението си до главата на Македонската православна църква, архиепископ Стефан, и членовете на Светия синод, монахът Никанор излага своя позиция в подкрепа на епископ Партений, като им препоръчва той да бъде избран за игумен на Бигорския манастир, за наследник на митрополитския престол. Никанор изтъква в подкрепа на своето предпочитание патриотичните и родолюбиви чувства на епископ Партений, проявени по време на техни многобройни срещи и спорове. Той предупреждава какво ще се случи, ако Светият синод на МПЦ-ОА не избере епископ Партений за този пост.

Вижте пълния текст на позицията на АСБ, публикувана на страницата на организацията: 

Атлантическият съвет на България с нескрита тревога наблюдава изявленията на Софийска митрополия през последните месеци, касаещи свободата на словото на клириците от епархията.  Като християни и част от тази епархия, не можем да се съгласим с това, в което виждаме - опит на Софийския митрополит и патриарх Български Даниил, скрит по обобщаващото име „Софийска митрополия“, да налага чужд за традициите на Българската църква начин на мислене и говорене в епархията.

Тези наши наблюдения се потвърдиха онзи ден с поредното изявление на "Софийската митрополия", по повод отвореното писмо на архимандрит Никанор до архиепископа на северомакедонската църква Стефан. Отново се повтаря едно и също – разграничаване на Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил от свободно изразено мнение на негов клирик.  В изявлението е написано, че „Софийската света митрополия се разграничава категорично от всякакви опити за намеса във вътрешните дела на Православната църква на Северна Македония“ относно писмо, „написано и изпратено без благословение и представлява недопустима намеса в изборния процес за митрополит и опит за упражняване на влияние в братска нам поместна православна църква“. 

Бихме искали да припомним на Софийския митрополит, че в съседна РСМ такъв избор за митрополит де-факто няма да има, тъй като този т.нар. „избор“ е само с един човек, който на всичко отгоре е наскоро постриган за монах, и известен със своята неизвестност. В същото време епископ Партений Бигорски е отдавна известен пастир и игумен на Бигорския манастир, добър приятел на България. Няма как да не направи впечатление фактът, че точно епископ Партений, който е известен с добрите си контакти с България, е ограничен умишлено, за да не бъде включен в този „избор“. А всичко, което засяга Северна Македония, не може да не засяга и България, включително и Българската православна църква. 

Тревожен е също така фактът, че БПЦ не желае по никакъв начин да се интересува от делата на северомакедонската църква и това пролича още преди години, когато църквата в Северна Македония покани БПЦ да бъде нейна църква-майка. Умишленото и категорично разграничаване от наша страна по отношение на всичко, което се случва в тази църква и от процесите, които текат в нея,  показва само едно – че с готовност изоставяме тази църква в ръцете на онези, които произведоха „сурдулишките мъченици“, които скоро нарекоха българите „военнопрестъпници“, а Вардарска Македония за тях е „Вардарска бановина“.

Ако на Българския патриарх Даниил не е известно, че тече усилена сърбизация на църквата и цялото общество в Северна Македония, време е да му го кажем в очите. Не сме забравили и услужливата му покана тук да служат сръбски духовници на 30 октомври 2024 г. в митрополитската катедрала „Св. вмчца Неделя“, което беше пореден опит и крачка към легитимирането на исторически митове, насочени срещу България, за което тогава излязохме с позиция. Прави силно впечатление и готовността на Българския патриарх да съслужи с духовници, чиято църква участва активно в антибългарска кампания, но в същото време силно и категорично да се разграничава от духовници на съседна църква, които са приятели на България и българския народ. А това в никакъв случай не може да се нарече политическа „необвързаност“, за каквато претендира изявлението на „Софийска митрополия“. 

Във време, в което има напрежение между София и Скопие заради отлагането на гласуването на доклада за напредъка на Северна Македония от страна на Европейския парламент, а премиерът Христиан Мицкоски заявява, че „не става въпрос за включване в конституцията на неколкостотин граждани, част от българската общност (в РСМ), а проблемът е в отделната македонска идентичност и македонският език“, проблемът с елиминирането за избор на митрополити на хора, които са радетели за приятелство с България и Българската църква и имат добро отношение българския народ, не може да бъде отминаван с лека ръка.

Не е приемливо да съществува "принципна позиция на Българската православна църква за неутралност", когато враждебността към България и към българския народ се приемат като "добра духовна препоръка" за клирическа благонадеждност.

Фактът, че една поместна църква не трябва да служи на интересите на своята държава, а на Христос, съвсем не означава, че тя трябва да служи на интересите на чужда държава!