Христо Христов

Намереният мъртъв на 21 юли 2025 г. в казанлъшкото село Асен Тодор Славков, внук на комунистическия диктатор Тодор Живков, най-вероятно е сложил сам край на живота си със законно притежаван револвер, 22-ри калибър. Това стана ясно днес, след като от прокуратурата в Стара Загора образуваха следствие по случая за изясняването му.

Къщата за гости в с. Асен, в която той е бил отседнал сам от около две седмици, е на бизнесмена Христо Крушарски, собственик и президент на футболния отбор „Локомотив“ – Пловдив.

Крушарски е бил в много добри приятелски отношения приживе с бащата на Тодор Славков – Иван Славков и не е могъл да откаже молбата на сина му, който желаел да се усамоти.

Тодор Славков е намерен прострелян в къщата за гости от жената, която се е грижила за домакинството там.

Тодор Славков е сложил край на живота си в деня, в който преди 44 години почива и майка му – Людмила Живкова.

Датата 21 юли е черна за фамилията на Тодор Живков, защото на нея преди четири години – през 2021 г. почива и синът му Владимир Живков.

Приживе Тодор Славков стана популярен с участието си в няколко шоу предавания, в които не криеше носталгията си по соца.

Сайтът desebg.com припомня какво е да си внук на комунистическия диктатор Тодор Живков. Текстът е част от главата „Фамилията“ от книгата „Тодор Живков. Биография“ (2009) на разследващия журналист Христо Христов.

Тодор Славков

Внукът на Тодор Живков от втория брак на дъщеря му Людмила – Тодор Славков (1971), израства под покровителството на дядо си. Има два случая, от които се изяснява в какво се изразява влиянието на генералния секретар.

Обвинен в изнасилване

Първият е свързан с обвинението срещу Тодор Славков в групово изнасилване. През лятото на 1988 г. срещу 17-годишния внук на Живков е подадена молба от 18-годишната Мила Гешева, която твърди, че той е участвал в изнасилването й с още две момчета. На разследването не е даден ход докато Живков е на власт.

В една справка на Шести отдел на Шесто управление е отбелязано, че Тодор Славков не е разпитан по делото поради заминаването му на почивка на Черноморието, а Жолт Хайду, друг участник в случая, прекъснал следването си в България и се завърнал в Унгария. Следствието е било прекратено от Софийска градска прокуратура поради липса на данни за престъпление. По този повод Иван Славков заявил, че неколкократно бил разговарял с Тодор Живков по случая и затова бил спокоен за изхода от следствието срещу сина си.

Ето какво разказва и тогавашният началник на Пето управление на ДС – Управление безопасност и охрана (УБО) ген. Георги Милушев:

„Получи се информация, че е образувано предварително производство против Тодор Славков за изнасилване. Докладвах на Живков за воденото разследване. Той също проявяваше интерес за това, какво е установено по делото. По-късно го информирах, че се говори за Тодор Славков, че играе хазарт и че получава доста средства, изразходва много пари. По указание на Живков беше наредено да се придаде към него постоянен оперативен работник от УБО, който от лятото на 1988 г. до септември 1989 г. беше специално прикрепен към него.“

Случаят става широко известен едва след промените. Разследването е затруднено от факта, че Тодор Славков и още един от обвинените се намират в чужбина. Внукът на Живков е обявен за издирване чрез Интерпол. Арестуван е през 1994 г. в Швейцария, където престоява 8 месеца в ареста до екстрадирането му в България. Лежи в ареста на Софийския затвор 13 месеца, след което е освободен под парична гаранция. На първата съдебна инстанция е признат за виновен и е осъден на една година затвор, но следващата съдебна инстанция го оправдава. Окончателно е обявен за невинен от Върховния касационен съд през 2002 г.

Задоволяване на капризите на глезения внук

Още от малък той е глезен. Охранителят от УБО Димитър Мурджев си спомня, че „твърде отрано се задоволяваха капризите му. Единадесет-дванадесетгодишен получи от баща си японски мотоциклет, който караше по алеите в Евксиноград и парализираше цялото движение. Шофьорите бяха инструктирани да внимават. Какво можеше да се очаква в бъдеще от него, когато детското му същество виждаше как десетки възрастни мъже зад волана спираха със страх, за да премине малкият бог!“

Какво е представлявал внукът на Тодор Живков по-късно, през 80-те години, показва една справка на Шести отдел на Шесто управление относно: „Някои данни за поведението на Тодор Славков“. Отделът е пряко ангажиран със следенето на проявите на членовете на семейството на първия партиен и държавен ръководител:

„В последните две-три години, макар и ученик, Тодор Славков е допуснал множество прояви на морална разпуснатост и нарушение на законите на страната. Повлиян от поведението на баща си Иван Славков и лицата от най-близкото му обкръжение, Тодор системно играе комар и има безразборни връзки с момичета, към които нерядко прилага насилие, шофира в нетрезво състояние купената от Тодор Живков за 18-ия му рожден ден кола „Ауди-90“, участва в скандали на обществени места.

Тодор Славков многократно е участвал в игра на комар, като са били разигравани крупни парични суми – по 200-500 лева на хвърляне, като общата сума достигала до 12 000 лева. Играта на комар се извършвала в дискотеката на „Щастливеца“, около сладкарница „Магура“ и в частен дом в кв. „Лозенец“.“

Бившият началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС Димитър Иванов казва за Живковия внук:
„Непълнолетният Тодор Славков в никакъв случай не беше „най-доброто момче на света“. Ходеше от малък по кръчми и барове, играеше комар, караше мотори и коли без документи, правеше и други нарушения. В много неща подражаваше на плейбойския начин на живот на баща си.“

На държавни разноски в Швейцария да учи

Вторият случай, в който различни свидетели потвърждават личната намеса на Тодор Живков, е изпращането на Тодор Славков да учи в Швейцария на държавни разноски. Това става по личното разпореждане на Тодор Живков месеци преди да се оттегли от власт. Началникът на кабинета на генералният секретар Никола Стефанов разказва за подробностите около изпращането на Тодор Славков в Швейцария:

„През юли 1989 г. бях извикан от Тодор Живков, който ми постави въпроса как може да се уреди заминаването на внука му Тодор Славков в чужбина, за да следва мениджмънт. Отговорих му, че обикновено практиката е да се обучава в България първите две години и че би било по-правилно внукът му да бъде записан в наше висше учебно заведение. Той ми отговори, че у нас няма условия за висококвалифицирана подготовка по тази специалност. След това добави да не се занимавам с този въпрос и да му посоча специалист, който би могъл да се заеме с него. Аз посочих за такъв специалист Христо Христов, тогава зам.-завеждащ отдел „Кадрова политика“, а след това първи заместник на Комитета за наука и висше образование. Христов беше извикан при Живков и му беше поставена тази задача.“

След това въпросът по уреждането и изпращането на Тодор Славков на обучение, самото записване, се е движело от въпросния служител. „Живков ме извика още два пъти по този въпрос. Първия път ми заяви, че ще бъде трудно внукът му сам да се справи с нещата при записването му в Швейцария, поради което е целесъобразно с него да замине Христо Христов. Въпросът с командироването на Христов Живков препрати към Георги Милушев, на когото да предам това разпореждане“, посочва Стефанов в показанията си пред прокуратурата през 1990 г.

Той продължава:
„Тогава бях извикан от Живков втори път и ми беше поставен въпроса за неговата издръжка в чужбина. Отговорих, че не съм в течение, но казах, че компетентни отговори на въпроса може да даде Стоян Овчаров – министър на икономиката и планирането, защото студентите по специалност „мениджмънт“ са към стопанската сфера. Тодор Живков ми възложи да разговарям със Стоян Овчаров. Разговарях с него и му предадох думите на Живков, но останах с впечатление, че е в течение на въпроса, защото ми отговори, че няма проблеми. Цялата документация, свързана с изпращането на Тодор Славков на обучение в чужбина е уредена от Стоян Овчаров и Христо Христов, по-точно от съответните две ведомства. Според техните уверения всичко е било законно и не са допуснати нарушения.

Тодор Славков се е явил на кандидат-студентски конкурсен изпит във ВИИ „К. Маркс“ – София, и доколкото зная успешно. От Христо Христов съм информиран, че балът му не е бил достатъчен да се класира в София. Зная, че Христов ходи в Швейцария, за да проучи условията заедно с Тодор Славков и човек от УБО, съгласно предложението, което е направил Тодор Живков. Живков лично ме попита: „Всичко наред ли е?“, а аз му предадох уверенията на Христов и Стоян Овчаров. Спомням си, че Евгения Живкова на мен лично ми се обажда по телефона да се ускори изпращането на брат й в чужбина.

Сега още по-категорично и убедено твърдя и оценявам като съвършено неправомерно изпращането на Тодор Славков, и то именно по този начин, нещо, което има и морална, финансова и нормативна страна. Още в първия разговор напомних на Тодор Живков, че особено обществения резонанс няма да бъде благоприятен, както и се случи.“

Министерството на икономиката и УБО слугуват на „малък Тошко“

В схемата, която е приложена за изпълнение на неговото нареждане, са впрегнати две държавни институции – Министерството на икономиката и планирането и УБО. Повече светлина хвърлят техните тогавашни ръководители. Ген. Георги Милушев, началник на УБО, потвърждава:

„Беше през лятото на 1989 г., когато ми се обади по телефона тогавашният началник на кабинета на Живков Никола Стефанов. Каза ми, че е бил в кабинета на Живков с проф. Христо Христов, по това време зам.-завеждащ отдел „Наука и образование“ на ЦК на БКП. Живков им разпоредил да проучат възможността за следване на Тодор Славков в Швейцария или Австрия. Тогава той ми каза, че по разпореждане на Живков се налага да заминат за няколко дни проф. Христов и Сергей Бояджиев, който по това време вече беше прикрепен към Тодор Славков като лична охрана. Целта на пътуването им беше да проучат на място възможностите за установяване на Тодор Славков. Тъй като Бояджиев е служител на УБО, аз издадох командировъчната му заповед. Командировката беше 4-5 дни.

След като въпросът за следването на Тодор Славков беше уреден и предстоеше заминаването му за Швейцария, лично Тодор Живков ми каза да командировам и Бояджиев с внука му в Швейцария, без да ми е посочвал докога. Бояджиев прекара около 40-45 дни и тогава поставих въпроса на Живков докога следва да остане. Той не взе категорично становище. Отговори в смисъл „вижте там, преценете“. Свързах се с посолството в Швейцария и оттам поеха ангажимент периодично да контролират Тодор Славков и пуснах грама за връщането на Бояджиев. Всички разходи, свързани с престоя му, са за сметка на УБО.“

За това, че нарежданията идват лично от началника на кабинета на Живков Никола Стефанов говори и бившият министър на икономиката и планирането Стоян Овчаров:

„В средата на септември 1989 г. по телефона ми се обади началникът на кабинета на Тодор Живков Никола Стефанов и ми каза, че има нареждане от Тодор Живков да бъде издадена срочно заповед за командироването на Тодор Иванов Славков в Швейцария за обучение по специалността „мениджмънт“ за сметка на квотата, предназначена за издържане на български студенти в чужбина. Освен това Стефанов ми каза, че с уреждането на въпроса се занимава Комитетът за наука и висше образование.

Още същия ден извиках началника на управление в министерството Свилен Стефанов и му предадох нареждането. Казах му, че Тодор Славков е внук на Тодор Живков. Нареждането идваше от държавния глава и нямаше възможност да не се изпълни. Още тогава това нареждане от горе възприех като неправомерно превишаване на права от държавния глава, но то беше безапелативно и затова аз казах да се търси законно уреждане на този въпрос.“

Комунистическата държава урежда ученето на Тодор Славков в Швейцария

Кой плаща средствата за издръжката на внука на Живков? Бившият главен счетоводител на УБО Георги Георгиев заявява:

„Следването на Тодор Славков в Швейцария беше уредено от Комитета за култура и Министерството на икономиката и промишлеността. По тази причина всички разходи, които бяха направени по учението му там, се изпращаха на УБО, ние ги възстановявахме във валута на Министерството на икономиката и планирането. Известни разходи, свързани с обзавеждането му и други дребни суми, бяха за наша сметка и бяха разплатени по личните партиди на Тодор Живков и Евгения Живкова в лева.“

Екстрадиран в България

Тодор Славков престоява в Швейцария до 1994 г., след което е екстрадиран в България по искане на българската прокуратура.

След екстрадирането му в България интересът към Тодор Славков е свързан преди всичко с делото срещу него, след което бързо затихва. Въпреки че му се носи славата на плейбой, той е известен в някои среди на софийския хай-лайф като „малък Тошко“ и не парадира с публичност.

Името му се свързва със столичния клуб „Ескейп“, в който е съдружник. Общественото внимание към него е предизвикано от участието му в телевизионната реалити програма „Вип Брадър“ през 2009 г., в която не скрива носталгията си по комунизма и неведнъж я изтъква.

През 2014 г. участва в риалити формата „Биг Брадър All Stars“, в който се напива и показва гениталиите си на останалите участници в „шоуто“.

Въпреки изцепките Тодор Славков печели риалитито, като получава за награда лека кола.

След това дава интервю, в което заявява, че „не я искам тази държава [България]“, а на въпрос какво му лисва отговаря: „Често казано липсва ми 1 млрд. долара“.