Във времето, когато се раждало небесното Слънце, а пророци в нечувана Юдея предсказали идването на Спасителя, българите празнуват Бъдни вечер. 

Празникът наричали още Малък Божич, Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. 

На този ден християните се подготвят духовно: чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество. Но от православна гледна точка няма друго изискване, освен ястията на трапезата да са постни, тъй като е последният ден от Рождественския пост.

Бъдни вечер е изпълнена с тайнственост. По време съвпада с „мръсните дни” (от Рождество – 24 декември, до Богоявление – 6 януари), през които предците ни вярвали, че бродят демонични същества. От залез слънце до трети петли господстват мамници, бродници, караконджули, вампири, джадити. Хората се пазели от тях, като носели скилидки чесън или люспи от бял лук, червен и бял конец, синьо мънисто. Баячки и ясновидки се отдават на магии и заклинания за здраве, щастие и късмет. А жените се пазели да не перат и мият, да си решат косите, да режат с нож или ножица, да поглеждат мъжете, за да се предпазяв от уроки и болести.

Един от най-важните семейни празници, Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци родственици, които също се считат за част от семейството.

Тази вечер най-благословеното място 

е обредната трапеза

В навечерието на Коледа, тя обединява поколенията. По традиция софрата се слага върху слама, символизираща яслата, в която е положен младенецът след раждането му. Нарежда се до огнището,

където гори бъдник – 

символ на дървото на живота. Преди да бъде запален, мъжете го миросват, за да е плодовита годината. Оставят го да гори през цялата нощ, за да не си отиде късметът. Бъдникът е и домашният символ на небесното слънце, има очистителна и магическа сила.

Култово място на празничната трапеза има

обредният хляб

В различните краища на България го наричат боговица, вечерник, светец. Месят го само млади булки или моми, облечени в празнични носии, с мълчана вода и брашно, пресято три пъти, през три сита. В декорацията му най-често изобразяват ралото, овцете, кошарата, слънцето и космическото дърво.

Изпечената боговица стопанката слага в средата на софрата. Край нея нарежда постни гозби, най-малко седем - царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и всичко друго, което е родила земята. В патриархалния светоглед

7 е първото число,

което обединява духовното и преходното, символизира чистотата и изобилието.

Храната на Бъдни вечер има и поминален характер, осмисля се като своеобразно жертвоприношение за мъртвите.

Централно място на празничната софра заема 

погачата с паричка, 

около която се нареждат най-често боб; лозови или зелеви постни сарми с ориз; чушки, пълнени с боб; туршии, тиквеник, плодове, ошав. На трапезата трябва да има сол, за да не влизат болести и да няма раздори в дома. Добре е да присъстват и храни, които набъбват - пуканки, царевица, булгур - за да растат късметът, щастието, здравето и берекета, купичка с мед – за да е сладък живота  на семейството, както и главичка чесън – за да гони злите сили от тялото и дома чак до следващата Коледа.

На Бъдни вечер, когато семейството приключи с вечерята, всички стават едновременно от масата, която не се раздига. Старо е поверието, че през нощта идват покойниците да похапнат от обредната храна, която сте приготвили за празника. 

Своеобразна кулминация на ритуалната вечер е посрещането на 

коледарските дружини, 

които обикалят къщите и носят благата вест - за раждането на нашия Спасител - Исус Христос. Но тогава започват и така наречените Мръсни дни. 

Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Предвожда ги станеник, който носи обредното дръвче – ябълка, елха – клон със седем разклонения, украсени с ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети. Коледарите обхождат всички домове, благославят стопаните, пеят песни, а в замяна стопаните ги даряват с колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. Всеки може да си пожелае каквото поиска с надеждата, че то ще се сбъдне.