„По време на десанта нашето морско командване за първи път ръководи и координира действията на разнородни бойни сили и нападение. В резултат на целенасочените му действия, на доброто тактическо взаимодействие между морската авиация и флота без бой и загуби в личен състав и бойна техника са освободени градовете Балчик и Каварна.“, казва Георги Костов, капитан далечно плаване. Днес той е гост на Кънчо Кожухаров в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история".

Георги Костов припомня, че съгласно Букурещки мирен договор от 1913 г. България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, Егейска Македония - на Гърция, и Южна Добруджа - на Румъния. В Южна Добруджа, зад българска граница остават Балчик, Каварна, Силистра, Тутракан.

След началото на Първата световна война русия започва своите военни действия срещу България първо по море. Гостът споделя малко известния факт, че между май и октомври 1915 г. руските миноносци навлизат 14 пъти в нашите териториални води и обстрелват нашите брегове. За завземането на проливите руската империя отдавна е разработила варианти. Стъпка към тази цел са пристанищата Варна и Бургас. Тъй като България отказва доброволно да ги предостави за руски бази, руското главно командване взема решение, че за да ги завземе, трябва да действа само със сила. По това време българският флот е незначителен по брой и отстъпва многократно по мощ на руския флот.

Когато Румъния решава да се включи в Първата световна война на страната на Антантата, според руско-румънския договор флотът на русия, освен охранителната служба на добруджанското крайбрежие, трябва да оказва и артилерийска поддръжка на сухопътните сили, както и да унищожава отделни брегови обекти и да защитава морските комуникации. Румъния създава силно укрепени и непревземаеми пунктове в Добруджа. В очакване на силна руска военна подкрепа по суша и море румънската войска се подготвя за атака напред към сърцето на България – Велико Търново и София.

„На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и се открива т.нар. Северен или Добруджански фронт. Целта е „да срази коварния съсед, да осигури постигнатото с толкова жертви обединение на българския народ и да освободи от робство нашите братя в Добруджа“ – пише в Манифеста на цар Фердинанд. Целта на включването във войната е една: освобождението на Добруджа от румънска власт и обединението ѝ с България“, припомня гостът.

Целта на българската морска операция е да прекъсне връзката между руския флот и пехотните части на континента. В много добра координация Българският военноморски флот, военновъздушните сили и бреговата артилерия участват в разработения план. „Общият брой на десантчиците достига до 745. Командването на флота провежда първата българска десантна операция с огромен успех, защото тя успешно е запазена в тайна до последен момент. Врагът е напълно изненадан от проведената внезапна българска атака през нощта и не успява да усети операцията, въпреки огромното си числено превъзходство по море. Българският флот не разполага с големи бойни кораби и тежка артилерия за да защити морския десант. Българският военноморски щаб компенсира тази недостатъчност със своята морска авиация и брегова артилерия.“