Тази вечер в ефира на bTV зрителите се срещнаха с един българин, чието име стои зад кадри от едни от най-впечатляващите космически мисии на нашето време. Гост в студиото на "120 минути"  беше инженер Петко Динев – човекът, чиито камери заснеха историческия полет на „Артемис II“ и показаха на света отблизо пътя на човека към Космоса.

„Много си обичам България. Когато настанаха промените през 1989 година, аз бях много ентусиазиран. Бях по площадите, бях точно един от жълтопаветниците, както ги наричат сега. Реално исках нещо да се промени. Исках България да стане модерна цивилизована държава. Участвах в сдружението "За честни избори". И когато реално разбрах как жестоко сме излъгани, как реално планът е бил съвсем друг, реших, че е по-добре да замина“,  призна той.

Инж. Петко Динев сподели и емоцията да вижда как милиони хора наблюдават Космоса през технологии, създадени от българин.

По време на участието си той разказа за дългия път от България до работата с американската космическа програма, както и за огромната отговорност технологиите му да бъдат част от мисии с глобално значение.

Камерите, разработени от неговия екип, са монтирани върху ракетата, ускорителите и капсулата „Орион“, откъдето улавят ключови моменти от изстрелването и полета.

Петко Динев е родом от Казанлък. Завършва математическата гимназия в града и Приложна физика в Софийския университет. Тук е бил асистент в Техническия университет, а в САЩ само казва в лаборатория на НАСА, че иска да работи там и е назначен. Докторант е по електроинженерство от Атлантическия университет на Флорида.

Днес над 200 негови устройства обикалят Земята. Технологията на д-р Динев е създадена да оцелява в екстремните условия на открития Космос - вакуум, радиация, екстремни температури и огромни ускорения.

Те служат и в работата на световни режисьори като Стивън Спилбърг и Ридли Скот за заснемане на най - ефектните мегапродукции.

„Моята идея с отиването в Америка беше да стана докторант по физика. Стана по-бързо от очакваното, защото там имаше лаборатория на НАСА. Представих им се с моя развален английски и ме взеха“, сподели инженер Динев.

По думите му да гледаш излитането на ракетата наистина е уникално. „Аз бях поканен на изстрелването на „Артемис I“ и бях на ракетната площадка. За съжаление, в първите два опита, когато аз бях там, тя не беше изстреляна поради проблеми. А когато реално излетя, бях в България и гледах като всички останали“.

„Неописуемо преживяване е дори да си на площадката. Още повече, когато знаеш, че част от теб е в ракетата“, каза той.

По думите му излитането  е било планирано за 8:00 часа сутринта. „Ние трябваше да бъдем в базата 6 часа преди това от съображение за сигурност. Беше тъмно, нямаше звезди. Самата площадка е много близо до океана. Само ракетата светеше. Беше нереално“.

„Чу се тътен. В момента на стартирането на ракетата, тягата, която имат тези 6 двигателя, е невероятна. Все пак тя трябва да достигне космическа скорост 9,8 км/с“, обясни д-р Динев.

Той сподели, че през 2012 г. разработват технология, която позволява на стандартни камери да бъдат използвани на спътници. „Имаме над 3000 камери изстреляни на спътници, както и около 1000 на ракети-носители. През годините сме се усъвършенствали на всяко ниво“.

Камерите им издържат на вакуум и на големи температурни флуктуации - една от тях е тествана на -80 градуса. „Те издържат и на вибрации, защото някои от тях гледат към двигателите. Тестваме ги на 75 до 100 пъти земно ускорение. Камерите издържат и на радиация и преминават през няколко тествания“.

По думите на д-р Динев съдбата е много изобретателна. „Бившата ми съпруга беше приета в Атлантическия университет във Флорида, а ние тогава бяхме старши асистенти в Техническия университет в София. Моята идея с отиването в Америка беше да стана докторант по физика. Стана по-бързо от очакваното, защото там имаше лаборатория на НАСА. Представих им се с моя развален английски и ме взеха“.

„Бях си подготвил CV - все пак бях преподавател в Техническия университет. Имах научни публикации и патент. Имах какво да покажа и това, че идвам от България, не ми затвори вратата. Тях не ги интересува откъде идваш, а какво можеш“, разказа той.

През 2001 г. той основава фирмата Имперекс във Бока Ратон, Флорида и е неин президент и главен изпълнителен директор.

Разработва и внедрява широка гама нови продукти – от компютърни интерфейсни карти и индустриални камери, до камери с висока разделителна способност със специални приложения за военни и космически системи.

 През 2019 г. негова камера полетя към Луната с мисията на Space IL и изпрати снимки от Лунната повърхност.

Мисията „Артемис II“ вече остана в историята като поредна важна стъпка към завръщането на човечеството на Луната, а сред хората зад този успех стои и българският инженер. Освен впечатляващи кадри, неговите системи осигуряват ценна техническа информация, която помага за безопасността на екипажа и развитието на бъдещите космически полети.