Темата с договора с "Боташ" е приоритетна. Ние се запознахме с изпратените от министър Трайчо Трайков предложения към турската страна. Дайте ни малко време, за да ги анализираме Това заяви на брифинг министърът на енергетиката Ива Петрова в отговор на въпрос какви конкретни действия ще предприеме по случая.

На мен и моят екип утре ни предстои среща с колегите от Турция, за да можем да проговорим началната ни позиция. Имаме идеи. Вярваме, че ще намерим работещо решение, защото това, което е безспорно в цялата ситуация, е, че двете страни действа с най-добри намерения, за да намерят решение и да имат инструмент, който е работещ по балансиран за всички начин.

Договорът с "Боташ" е действащ, забеляза зам.-министърът на енергетиката Кирил Темелков.

Той увери, че споразумението продължава да гарантира доставки при необходимост, като каза, че капацитетите могат да бъдат активирани във всеки момент според нуждите на страната.

Скандалът около договора с турската държавна компания  се превърна в една от най-големите политически и енергийни теми в България през последните години, защото съчетава огромни финансови ангажименти, непрозрачност, геополитика в наш ущърб и съмнения за политическо покровителство.

Всичко това започва след като Русия спира газа за България през 2022 г. Тогава страната трескаво търси алтернативни доставки. В този контекст служебното правителство на Румен Радев, начело с премиера Гълъб Донев, сега вицепремиер, подписва през януари 2023 г. дългосрочен договор между Булгаргаз и турската компания „Боташ“. Сделката грандомански е представена като „историческа“ и като гаранция за енергийна сигурност и достъп до втечнен газ през турските терминали.

Започват да излизат подробности за условията и косата на експертите щръква. Договорът е за цели 13 години и задължава България да плаща огромни фиксирани такси за резервиран капацитет — независимо дали реално ползва газ или не. Според различни оценки става дума за около половин милион долара дневно.

Твърди се, че България е поела тежки задължения без никаква икономическа логика. Страната ни е получила достъп до инфраструктура, която реално почти не използва, но продължава да плаща. Освен това договорът е изключително труден за прекратяване.

Тъй като сделката е подписана от служебно правителство, назначено от Радев, опонентите му твърдят, че тогавашният президент носи пряка политическа вина. Особено внимание се обръща на тогавашния енергиен министър Росен Христов, който бе близък до президентската институция и е един от основните защитници на договора.

Критиците твърдят още, че:  договорът е подписан прекалено бързо;
липсвала е достатъчна публичност;  парламентът и обществото не са получили пълна информация; икономическите рискове са били подценени; сделката може косвено да улеснява навлизането на руски газ през Турция под някакъв друг етикет.

Точно последната тема прави скандала и геополитически. Според част от анализаторите Турция се превръща в хъб за руски газ, а чрез договора България рискува да остане зависима от руски енергиен поток, макар официално да говори за диверсификация.

Самият Радев категорично отхвърля обвиненията. Той твърди, че договорът е бил необходим в критичен момент, когато България е била без сигурни доставки и без достатъчно инфраструктура. По думите му именно тази сделка е гарантирала спокойствието на страната и възможност за внос на втечнен газ. Радев обвинява следващите правителства, че не са използвали достатъчно добре резервирания капацитет.

С времето темата става още по-скандална, защото парламентът създава специална комисия, а прокуратурата започва проверки. Появяват се публикации за разследвания, обиски и проверки на документи около подписването на договора.

Така постепенно около „Боташ“ се оформят два напълно противоположни политически разказа:

според лагера на Радев това е било спешно и стратегическо решение за спасяване на държавата в условия на енергийна война;
според критиците му това е една от най-неизгодните сделки в българската енергетика, подписана непрозрачно от хора, близки до президентската институция.