България изпуска последния влак за милиардите по ПВУ

България е успяла да усвои едва 53% от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, а до крайния срок – 31 август – остават само три месеца. Вицепремиерът Атанас Пеканов предупреди, че кабинетът влиза в спешен режим, за да спаси колкото може повече от оставащите милиарди.

По думите му средното ниво на усвояване в Европейския съюз вече надхвърля 70%, а най-добре представящите се държави са получили над 80% от средствата. България изостава сериозно, макар и да е пред страни като Унгария, която е получила под 10%.

„Всичко, което успеем да свършим до 31 август, ще ни донесе съответните средства. Всичко останало ще струва пари на бюджета“, предупреди Пеканов.

Залогът е огромен. Само по четвъртото плащане България може да получи близо 1,1 млрд. евро, а общият размер на четвъртото и петото плащане достига 2,8 млрд. евро.

Част от проектите вече са в критична фаза. При някои текат последни строителни дейности и сертифициране, докато други още са в начален етап. Сред ключовите инвестиции са нови локомотиви, хеликоптери, дигитализация на администрацията, модернизация на информационни системи, центрове за мозъчно-съдови заболявания, училища, психиатрични заведения и културна инфраструктура.

„Това не са абстрактни числа, а реални ползи за хората“, подчерта вицепремиерът.

Най-големите проблеми обаче остават реформите. Особено тежки се оказват промените в Български енергиен холдинг и ВиК сектора – теми, които според Пеканов години наред са били отлагани от различни правителства.

Точно заради реформата в БЕХ под риск са около 500 млн. евро, а при провал може да бъде блокиран и фондът за справедлив преход на стойност над 1 млрд. евро за преход към нисковъглеродна икономика.

Проблеми има и с антикорупционните мерки, които са ключово изискване на Европейската комисия. Сред тях са създаването на независима антикорупционна комисия и засилването на контрола върху главния прокурор.

По четвъртото плащане България е изпълнила 19 от общо 25 мерки. Останалите засягат именно реформите в борбата с корупцията, ВиК сектора, БЕХ и избора на фонд мениджър за декарбонизацията. Забавят се и инвестиции в амбулаторните грижи и културния сектор.

Сериозни затруднения има и по петото плащане. До края на август страната трябва да отчете 56 етапа и реформи, а към момента няма нито един напълно завършен.

Сред рисковите проекти са системата HEMS за спешна медицинска помощ по въздух, разширяването на държавната оптична мрежа и проектите за енергийна бедност. Забавя се и доставката на новите електрически влакове и локомотиви.

На този фон Пеканов посочи и един от малкото проекти, които вървят по план – мащабната енергийна инициатива RESTORE. По нея ще бъдат инвестирани 720 млн. евро за системи за съхранение на електроенергия с капацитет над 10 000 мегаватчаса.

Вицепремиерът призна, че част от най-закъсалите проекти вероятно ще бъдат орязани или извадени от Плана, ако не могат да бъдат завършени навреме. На тяхно място държавата подготвя резервни проекти – включително дигитализация на НАП и Агенция „Митници“, за да изпълни изискването поне 20% от средствата по ПВУ да бъдат насочени към цифрови услуги.

Така след години забавяне и политически спорове България влиза в последна битка за милиардите от Плана за възстановяване – с риск част от тях да останат завинаги изгубени.