България няма време за отлагане - инструментът SAFE на Европейския съюз трябва да стане централен приоритет за следващото редовно правителство, ако страната иска да модернизира отбраната си и да не изостане от останалите съюзници. В условията на ускорено превъоръжаване в Европа и променящ се баланс в Алианса, възможността за достъп до над 3 милиарда евро изгодно финансиране поставя пред София не просто шанс, а стратегическа необходимост.

Това заяви експертът по национална сигурност и отбрана Михаил Найденов, предупреждавайки, че времевият хоризонт е силно ограничен и изисква бързи политически решения и ефективно управление.

„В момента най-важното условие е да имаме функциониращо Народно събрание и правителство, което да се заеме сериозно с реализацията на проектите, защото те са ограничени във времето — до края на 2030 година. Нямаме много време“, подчерта той.

SAFE като ключ към европейския отбранителен баланс

Според Найденов инструментът SAFE се появява в решаващ момент за Европа, която постепенно поема по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Той е част от по-широкия план за превъоръжаване на континента и отразява дългосрочна тенденция в трансатлантическите отношения.

„Това е естествен процес на ребалансиране, при който Европа трябва да поеме първостепенната роля за своята конвенционална защита. САЩ остават ангажирани, но именно чрез механизми като SAFE може да се укрепи европейският стълб на НАТО“, обясни експертът.

Самият инструмент предоставя възможност за дългосрочни заеми при изключително благоприятни условия — с десетгодишен гратисен период и срок на погасяване до 45 години. Това дава шанс на държавите да реализират мащабни отбранителни проекти без незабавен натиск върху бюджетите си.

България с ограничен ресурс и ограничено време

За България рамката е ясна — одобрен национален план на стойност 3,26 милиарда евро, който включва девет проекта за преодоляване на ключови дефицити в отбранителните способности. Но според Найденов истинското предизвикателство тепърва предстои.

„Следващото правителство трябва наистина сериозно да побърза и да отдели необходимото време, внимание и ресурси. Народното събрание трябва да одобри инвестиционните разходи, защото без това проектите няма как да стартират“, призова той.

В този контекст SAFE не е просто финансова възможност, а тест за институционалната ефективност на държавата. Забавяне би означавало пропуснати ползи в момент, когато други страни вече действат с ускорени темпове.

Конкуренцията в Европа вече е в ход

Сравнението с други държави показва мащаба на предизвикателството. Полша е най-големият бенефициент с близо 44 милиарда евро и ясна стратегия значителна част от средствата да останат в националната икономика. Румъния също използва инструмента активно, включително за инфраструктура и военна мобилност.

„SAFE не е само за придобиване на въоръжение. Той може да се използва и за повишаване на националната устойчивост и сигурността на границите. Трябва да се търсят възможности и проекти“, подчерта Найденов.

На този фон България остава по-скромен участник, което прави още по-важно средствата да бъдат насочени към най-критичните нужди.

Муниции, дронове и индустриален потенциал

Една от ключовите възможности пред страната е да развие собствената си отбранителна индустрия, така че част от инвестициите да останат в икономиката. Найденов посочи конкретни направления с висок потенциал.

„Производството на муниции е изключително важно — виждаме колко критично е това във войната в Украйна. Също така дроновете са бъдещето на военното дело. Те променят баланса на силите на бойното поле“, отбеляза той.

По думите му именно новите технологии и бързите иновации са факторът, който позволява на по-малки държави да противодействат на по-големи военни сили.

Допълнение, а не заместител на НАТО

Въпреки нарастващата роля на Европа, SAFE не трябва да се разглежда като алтернатива на американския ангажимент, а като негово допълнение.

„Не става въпрос за заместител. Това е допълващ инструмент, който трябва да бъде в плюс към националните разходи за отбрана, а не да ги замества“, подчерта Найденов.

Той предупреди, че чисто счетоводен подход — намаляване на националните разходи заради европейското финансиране — би подкопал целия замисъл на инициативата.

Стратегия отвъд 2030 г.

В дългосрочен план България трябва да съчетае спешната модернизация с изграждането на устойчива индустриална база и развитие на инфраструктурата.

„Най-критичните нужди трябва да се покрият сега, но трябва да мислим и как да развием нашата индустрия, така че част от средствата да остават в България“, каза Найденов.

Перспективата не се изчерпва с настоящия програмен период — възможни са бъдещи издания на механизма, които ще изискват още по-добра подготовка и стратегическо планиране. В крайна сметка, въпросът пред България не е дали да се възползва от SAFE, а дали ще успее да го направи навреме./БГНЕС