ългария е на 77-о място от 180 държави по индекс за възприятие на корупцията за 2018 г. С индекс от 42 точки страната ни е непосредствено малко над Суринам и Тунис, а до България се нареждат Буркина Фасо и Гана. За последните 7 години има практически застой в борбата с корупцията и индексът почти не е помръднал спрямо 2012 г., когато е бил 41 пункта.

Това са основните изводи от Индекса за възприятие на корупцията за 2018 г., представен днес от асоциация "Прозрачност без граници" – българското представителство на международната организация за борба с корупцията Transparency International.

Индексът не е просто показател за брой дадени и получени подкупи, той отразява възприятията за корупцията в цялост - корупционното явление в неговата пъстрота и разнообразие, уточниха от организацията. В индекса се включват също способността на държавата да налага прозрачност и отчетност, ефективното съдебно преследване, защитата на разобличаващите корупция, на журналистите, несъразмерната административна тежест, степента на овладяване на държавата, административните услуги и др.

За България индексът се базира на 10 различни многопрофилни изследвания, в които са се включили представители на бизнеса, на администрацията, граждани.

България устойчиво е на опашката на Европейския съюз. В последните 10 години само веднъж страната не е била на последно място – през 2012 г., когато Гърция изпадна в тежка криза и стана извънсистемен играч, посочиха от организацията. Сега Гърция има преднина с 3 точки. В сравнение с Югоизточна Европа средният индекс е 41 пункта, като след България за този район са Турция с 41 пункта, Сърбия – с 39, Босна и Херцеговина – с 38.

Тук не става въпрос просто за неправене на реформи, а за установена система от обществени и икономически отношения, която система генерира този резултат, посочи председателят на управителния съвет на организацията и политолог Огнян Минчев. Ние нямаме управление на правова държава, имаме повърхностна, номинална институционална държавност, посочи той. Отбеляза, че става дума за реални процеси на заобикаляне на институциите. А страната не се променя в резултат от законови промени, а под повърхността.

"Говорим за неинституционален, неюридически процес на възпроизвеждане на статуквото, за икономика зад сцената, за правосъдни институции, чиито представители функционират само номинално законно, а де факто често заобикалящи закона. Държавата функционира под правилата, под институциите, под законите", отбеляза Минчев. И заяви, че става дума за "де факто олигархична структура на концентрация на властта зад формалното й разделение и институционално устройство".