Министерството на финансите пласира на 15.09.2022 г. на международните капиталови пазари облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият транш е със срочност 7 г., обем от 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125 %. Вторият транш е със срочност 12 г., обем от 0,75 млрд. евро и лихвен купон 4,625 %, предаде Министерството на финансите.
Емисията е част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, като до достигане на лимита на Програмата остават 2,1 млрд. евро. Дълговата операция е в рамките на определения максимален размер от 10,3 млрд. лв. на новия дълг, който може да бъде поет през 2022 г., заложен в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година. До момента на емисията, привлеченото дългово финансиране за тази година е в размер на 1,8 млрд. лв. и е реализирано чрез пласиране на ДЦК на вътрешния пазар в периода март – май 2022 година. Отчитайки обема на емитираните еврооблигации, общият размер на държавния дълг ще достигне 34,5 млрд. лв. (съгласно националната методология), което представлява 22,9 % от прогнозния БВП за 2022 година. До края на 2022 г. Министерството на финансите не планира друго излизане на външните капиталови пазари.
Ясно изразената тенденция през втората половина на 2022 г. в Европейския съюз и в световен мащаб за ускоряване на инфлацията, водеща до затягане на паричната политика от централните банки на най-големите икономики, и неблагоприятните перспективи за забавяне или спад на икономическата активност, са сред основните фактори, определящи текущото състояние и динамика на международните финансовите пазари, на които беше реализирана трансакцията. В предстоящите месеци цената и достъпът до дългово финансиране ще представляват все по-голямо предизвикателство пред суверенните емитенти на дълг, с оглед на продължаващата геополитическа несигурност, високата инфлация и политиката на Европейската централна банка и Федералния резерв за продължаващо увеличение на основните лихвени проценти.
Реализираната емисия е един от инструментите за финансиране на бюджета, който МФ използва, придържайки се към основната цел на дълговото управление - финансиране на планирания дефицит за тази година по консолидираната фискална програма от 6,2 млрд. лв. (4,1% от БВП), осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.
След приключването на дълговата операция министърът на финансите Росица Велкова коментира: „В изпълнение на приетия от Народното събрание бюджет за настоящата година, служебното правителство е длъжно да осигури необходимата ликвидност за обезпечаване на заложените в бюджета разходи, които по план надвишават планираните данъчни постъпления. Резултатът, който постигнахме като емитент, отразява тенденциите на международните пазари за поскъпване на паричния ресурс в условията на глобална икономическа и политическа несигурност“.
Фактор
Емисията е част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари, като до достигане на лимита на Програмата остават 2,1 млрд. евро. Дълговата операция е в рамките на определения максимален размер от 10,3 млрд. лв. на новия дълг, който може да бъде поет през 2022 г., заложен в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година. До момента на емисията, привлеченото дългово финансиране за тази година е в размер на 1,8 млрд. лв. и е реализирано чрез пласиране на ДЦК на вътрешния пазар в периода март – май 2022 година. Отчитайки обема на емитираните еврооблигации, общият размер на държавния дълг ще достигне 34,5 млрд. лв. (съгласно националната методология), което представлява 22,9 % от прогнозния БВП за 2022 година. До края на 2022 г. Министерството на финансите не планира друго излизане на външните капиталови пазари.
Ясно изразената тенденция през втората половина на 2022 г. в Европейския съюз и в световен мащаб за ускоряване на инфлацията, водеща до затягане на паричната политика от централните банки на най-големите икономики, и неблагоприятните перспективи за забавяне или спад на икономическата активност, са сред основните фактори, определящи текущото състояние и динамика на международните финансовите пазари, на които беше реализирана трансакцията. В предстоящите месеци цената и достъпът до дългово финансиране ще представляват все по-голямо предизвикателство пред суверенните емитенти на дълг, с оглед на продължаващата геополитическа несигурност, високата инфлация и политиката на Европейската централна банка и Федералния резерв за продължаващо увеличение на основните лихвени проценти.
Реализираната емисия е един от инструментите за финансиране на бюджета, който МФ използва, придържайки се към основната цел на дълговото управление - финансиране на планирания дефицит за тази година по консолидираната фискална програма от 6,2 млрд. лв. (4,1% от БВП), осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.
След приключването на дълговата операция министърът на финансите Росица Велкова коментира: „В изпълнение на приетия от Народното събрание бюджет за настоящата година, служебното правителство е длъжно да осигури необходимата ликвидност за обезпечаване на заложените в бюджета разходи, които по план надвишават планираните данъчни постъпления. Резултатът, който постигнахме като емитент, отразява тенденциите на международните пазари за поскъпване на паричния ресурс в условията на глобална икономическа и политическа несигурност“.
Още от България
Пожар блокира железопътния трафик по Подбалканската линия София – Бургас
По първоначални данни огънят е нанесъл щети по постройка на гарата, унищожил е няколко леки автомобила и складирани бали със сено.
Опашката от тирове, чакащи да напуснат България в посока Турция, достигна 15 километра
Ситуацията е най-тежка преди Граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“, където колоната от тирове се простира далеч назад по автомагистрала „Марица“.
Украйна поздрави България за Съединението, руското посолство – не
А самото Съединение е исторически факт, който трудно се вписва в удобните кремълски митове за ролята на Русия в българската история