От редактора
81 години от боевете при Страцино, Куманово, Ниш - българският щурм за свободата на Европа
През есента на 1944 година българската армия пише златни страници в Македония, освобождава Ниш и отваря пътя към Скопие
Днес, 8 октомври, отбелязваме 81 години от началото на трите ключови настъпателни операции на Българската армия през есента на 1944 г. В момент, когато съдбата на Европа се решава на бойните полета, българският войник отново доказва своята храброст и дълг към родината и общата кауза.
В боевете при Страцино, Куманово, Ниш и по долините на Брегалница и Струмица, нашите полкове показват изключителен героизъм, дисциплина и саможертва, пишейки златни страници в българската военна история.
Ключовите есенни операции имат решаващо значение за изтласкването на германските войски от Балканите:
Страцино–Кумановската операция (8–19 октомври 1944 г.)
Българските части успяват да разбият тежките германски укрепления при Страцино и да освободят Куманово. Тази победа отваря стратегическия път към Скопие и ускорява изтеглянето на Вермахта от Македония.
Нишката операция (8–14 октомври 1944 г.)
С участието на над 80 000 български войници, операцията завършва с пълен разгром на германската групировка в района и освобождаването на ключовия град Ниш.
Брегалнишко–Струмишката операция (15 октомври–19 ноември 1944 г)
Българските сили довършват делото, като освобождават източна Македония, включително Струмица и Щип, и окончателно изтласкват германците от територията на днешна Северна Македония.
В тези бойни действия България дава над 30 000 жертви – войници, офицери и доброволци.
Днес, 81 години по-късно, свеждаме глава пред паметта на падналите. Техният подвиг е важен етап във възстановяването на международния авторитет на България и свидетелство за високия боен дух и всеотдайност на Българската армия.
Още от От редактора
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас
По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части
Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги
Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.
Памет за Учителя – 162 години от рождението на Петър Дънов
Той е създател и предводител на Всемирното бяло братство през 1922 година, чрез което демонстрира цялостния подход към така наречените окултни науки за себепознанието