Българската църква пълзи под полите на руската докато Путин стъпва по костите на украински деца

Милен Радев

Българската църква под днешното си компрометирано началство и висш клир упорито пълзи под полите на руската назадничава и военнопрестъпна т.н. православна църква вместо да се стреми към духовно усъвършенстване и любов към ближния

По този ѝ път, както се знае, я следва не малка част от умствено поробеното вярващо стадо, онези, които покойният Ботев наричаше „православни скотове“.

Нескопосано тропащото руско-българско църковно хоро, се вие не само в ущърб на братския и измъчен от Москва украински народ, но то

вреди трайно и на без това хилавото българско духовно здраве

От мрежата долитат немалко фотосвидетелства и видеозаписи настройващи печално, ако не и отчайващо. Събрах няколко от тях:

Нелепа сцена в църквата „Свети Свети Йоаким и Анна в с. Долно Драглище. Челобитно проснали се на земята дами, напомнящи руски крепостни селянки от XVI век. Сред паството крачи и гази положени на земята блузи, поли и фланелки Серафим, неврокопският митрополит. Навярно с това светиня му придава на конфекцията здравословна и чудотворна сила (?!) Поясненията за подобни фокуси ще се дават в тъй трепетно очаквания предмет „Добродетели“ в училищата...

В църквата-майка, за каквато мнозина от верните на данаиловата патриаршия смятат московската РеПеЦе, старателно търсят ново чудодейно оръжие, което да им донесе най-после тъй желаната победа.

Въплъщението на земното зло (други казват, националният лидер) Путин се кръсти усърдно без да се бои, че от небесата може да го срази гръм и мълния, защото знае, че винаги около него са разположени три противовъздушни батареи. При това той стъпва не върху дрешки, както героят от по-горе, а образно казано по костите на изтребваните всекидневно от него украински деца. Любимецът на руското православно стадо стои пред сандък, в който лежат съсухрени остатъци от кожа и кости. Именно тези

остатъци от някакъв древен бабаит, обявени за дар свише, са призвани да спасят днес Русия от гибел

Нататък: ловко драпирано и нагиздено в злато и скъпоценни камъни парченце от съсухрената кожа заминава на вдъхновяваща командировка по окупираните от Русия земи. Видеото е запечатило гостуването на късчето кожа (или връхче от пръст с отдавна нерязан нокът) в частите, които в момента неуспешно бранят заграбените земи и се опитват неуспешно да превземат град Лиман (за кратко време украинската армия си възвърна там над 200 кв.км.).

Охранени брадати военнопрестъпници в расо убеждават жалката тълпа

от прегладнели и едва държащи се на краката си руски солдати, че обявените за мощи човешки останки от някой си Димитри Донски (да не се бърка с Дон Кихот!) ще им гарантират не само завръщането от предстоящата атака, но и победата. В очите на хилавите солдати четем увереност, че те ще успеят да поднесат тази заветна победа на бяла фаянсова клозетна чиния (евентуално със синя ивичка по края) на своя върховен военен, православен и национален вожд. Дотогава вождът ще трябва все още да се облекчава (да сере) в известния куфар, който бодигардовете му неизменно мъкнат след него...

Епоха на изкуствения интелект, на всеобщия човешки прогрес и светлото бъдеще ли казвате? Или по-скоро на средновековен мрак, на дивашко суеверие и злоба към целия (неправославен) чужд и враждебен "святата Рус" джендърски свят?