Милен Радев, от Берлин: Алтернатива за Германия е просто Алтернатива в полза на Русия, а това означава против Германия?

Притеснително е, че две от най-тясно сътрудничещите си партии в Европейския парламент са AfD и българската „Възраждане“

Твърденията на вицепремиера Иво Христов, че AfD били борци за мир е абсурдна реторика на самозабравил се активист, попаднал по волята на руската пета колона в България на отговорна държавна позиция, казва пред Faktor.bg публицистът, преводач и издател на „Де зората“, който от години живее и работи в немската столица

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Радев, победата на „Алтернатива за Германия“ в Саксония-Анхалт - около 44% от гласовете - беше определена като историческа и като политическо земетресение. Какъв сигнал изпраща този резултат към Германия и към останалата част от Европа?

- Сигналът е печален, обезпокояващ и в някакъв смисъл с глобални измерения. От една страна този резултат произтича от актуална чисто германска, в частност източно-германска специфика. От друга страна, обаче, в него се отразяват тенденции, които наблюдаваме днес в почти цяла Европа, та дори отвъд Океана. 

Наблюдаваме симпатии към авторитарни режими и отказ от дълголетни принципи на либералната демокрация. Широки кръгове от населението са дезориентирани от шеметното развитие на новите технологии. Те се поддават на популистки лозунги, които водят или ще доведат в близко време до подобни резултати и в други страни. Но разбира се новините именно от Германия се възприемат като особено тревожен сигнал. Все пак тя бе смятана от десетилетия за непоклатимия стожер на плуралистичния и социално-либерален обществен ред в следвоенна Европа.

- В случая става дума просто за регионален протестен вот или има признаци за по-дълбока промяна в политическите нагласи на германското общество?

- За жалост обясненията, с които в последните години се самоуспокояваше либерално демократичният сегмент на германското общество, че засилването на AfD било елементарен „протестен вот“, се разбиват все повече на пух и прах. В момента сондажите във всяка от федералните провинции сочат дясно екстремистката партия като най-силна. Само дни ни делят от изборите за парламенти и съответно за правителства на още две провинции на Изток – Мекленбург Померания (това е целият крайбрежен на Балтийско море регион) и Берлин (който е също със статут на федерална провинция). В първата от тях AfD води твърдо с над 35 % при всички допитвания, а в Берлин е около 20 %, но подкрепата за досега управляващата консервативна CDU се топи от ден на ден.

Не бива да забравяме, че още две партии – т.н. Левица и BSW, партията на Сара Вагенкнехт набират подкрепа с популистки, вулгарно-социалистически призиви, с антиукраински внушения и искания за мир и дружба с Русия. Настоява се и за снемане на санкциите срещу Москва.

- Предизвестен ли беше този възход на AfD? Кои са причините?

- Да разбира се, предизвестен. Всеки трезво следящ в последно време тенденциите и настроенията в медиите или в своето социално обкръжение не можеше да очаква друг резултат. По-инак звучаха само публичните заявления на конкурентните партии на Алтернативата за Германия. Вместо твърди и безкомпромисни действия, за да бъде забранена по съдебен ред тази партия, станахме свидетели на нерешително лавиране и само на безкрайни вербални заявления, които публиката не можеше да приеме насериозно. При това AfD е официално квалифицирана от службите като дясно екстремистка партия.

А причините са: икономическата несигурност, миграцията, разходите за подкрепа на Украйна. Плюс това вилнеещото на територията на бившата ГДР недоволство от „онези горе“. То се внушава през всевъзможни популярни социални мрежи и канали, които са управлявани както от местни, печелещи гигантски суми инфлуенсъри, така и от задгранични ферми за тролове и ботове.

- До каква степен зад успеха на AfD трябва да търсим руско влияние? Има ли достатъчно доказателства за това и къде трябва да поставим границата между доказано руско влияние и политическа интерпретация? 

- Какво значи „доказателства“ в днешното време на непроследяеми трансфери с криптовалути и т.н. blockchains? При това негласното наблюдение от страна на службите, на депутати в Бундестага или на друг от парламентите е на практика неприложимо според действащите норми. И все пак не само при AfD, но и при партията BSW връзките с Москва са предмет на многобройни публикации и разследвания. Както депутати в Бундестага, така и в Европарламента бяха изобличавани, че са пътували до Сочи или Москва за участие в конференции. Водещ политик от AfD бе уличен, че е получавал големи суми от свързания с Русия медиен портал Voice of Europe. Депутати на партията се специализират в Бундестага да задават детайлни въпроси по отбранителни, оръжейни или инфраструктурни проекти и обекти, чиито отговори имат очевидна ценност за всяка враждебна на Германия държава. И в крайна сметка цялото поведение на представителите на тези две партии не оставя в обществото съмнение за обвързаността им с Русия. Впрочем, колкото и прискърбно да звучи това, именно заради тази тяхна всекидневна проруска политика голяма част от населението в Източна Германия ги подкрепя и избира.

- На кого всъщност служи политиката на AfD - на германските избиратели, на определени икономически и социални групи или в определени направления и на геополитическите интереси на Кремъл? Къде свършва „националният интерес“ и започва чуждият геополитически интерес? 

- Публицисти вече наричат AfD Алтернатива ПРОТИВ Германия вместо Алтернатива ЗА Германия. През последните години тук многократно излизат разследвания срещу депутати на партията, че са получавали съмнителни средства от чужбина. Прославиха се двама от евродепутатите на AfD Петр Бистрон и Максимилиан Крах с особено силните си симпатии към Русия и Китай, а един от сътрудниците на Бистрон докато той беше още депутат в Бундестага бе дори арестуван от Генералния прокурор по подозрение в шпионаж за Пекин. Предизборните плакати на AfD и BSW пъстрят с нападки срещу Украйна, с призиви за възстановяване на сътрудничеството с Русия и за отмяна на санкциите. Не са изключение дори грозни изображения на Володимир Зеленски с използването на стари антиеврейски образни метафори. В условията на все по-агресивна антигерманска реторика в Русия и на нескрити заплахи на водещи фигури в кремълската пропаганда, създаването на такива проруски настроения особено сред източногерманците не може да има нищо общо с националния интерес. 

- Има ли опасна аналогия с пропутинските или евроскептични политически формации в България?

- Две от най-тясно сътрудничещите си партии в Европейския парламент са AfD и „Възраждане“. Те са не само в една обща парламентарна група (Европа на суверенните нации), но поддържат и персонални взаимни контакти и провеждат съвместни публични или дискретни форуми. И двете използват близки политически похвати - антиелитна реторика и атаки срещу членството в ЕС и НАТО. Те представят Русия като атрактивна алтернатива и използват темата за „масовата миграция“ и войната, за да мобилизират страхове и негативни настройки. Силно впечатление правят и практическите послания, които привържениците и на двете партии разпространяват чрез социалните мрежи. Привърженици или просто тролове, действащи в техен интерес? Който е активен и в българския, и в немския езиков сегмент, например на Фейсбук, не може да не остане поразен от често пъти дословните личностни нападки, инсинуации и клевети, които симпатизантите на тези две дясно-екстремистки партии използват. Които в крайна сметка съвпадат с актуалния руски наратив и с целите на московската пропаганда.

- Възможно ли е да сме свидетели не просто на възход на европейската крайна десница, а на опит за промяна на самата архитектура на Европа - отслабване на ЕС, отслабване на НАТО и връщане към Европа на националните държави, сфери на влияние и силната ръка? 

- По мое мнение ерозирането, което в момента е все още само в главите на голяма част от европейските граждани, предстои да се реализира и в структурите. Ако идващите избори в няколко страни от Евросъюза доведат до резултатите, които предвиждат социолозите и публицистите.

И връщайки се към началото на нашия разговор: далеч не става дума само за европейски феномен. „Подкопаване на доверието в институциите, медиите, независимия съд, експертността и самата идея за либерална демокрация…“ – това е всекидневие от поне две години в Съединените американски щати. В досегашната страна-гарант на всички тези ключови принципи и институции подкопаването се прави съзнателно и целеустремено. 

Когато отвъд океана цяла клика от врагове на либералната демокрация, алчни за материална и политическа власт рушат един след друг стожерите на държавата, за да я подменят с авторитарна и в крайна сметка вероятно фашистка система, как може Европа да устои без да понесе тя самата тежки последици. 

Нека си представим мощен, ненавиждащ Америка противник и започнем да изброяваме действията, които той би предприел, за да ѝ навреди: да разруши авторитета ѝ по света, да съсипе нейната икономика, институциите ѝ и доверието на гражданите в американската идея в това, че тя е, както казваше Рейгън, „a shining city upon a hill“ (лъчезарен град на върха на хълма). Не би ли съвпаднал всеки ход на този хипотетичен враг на Америка изцяло с двугодишната дейност на 47-мия президент във Вашингтон? Който по официално необясними причини се оказва покорен, безгласен и подчинен герой само в общуването си с Владимир Московски Путин …

Затова и всяко усилие, всяка жертва и всеки подвиг, да всеки нужен подвиг на Европа и европейците сега трябва да се концентрира върху засилване на ЕС, укрепване на НАТО и недопускане връщане към Европа на националните държави. Защото всичко това би ги оставило разединени в лапите на Кремъл.

- Как Европа може да се защити, без самата тя да започне да нарушава принципите, които иска да защити? Какъв е правилният отговор срещу дезинформацията, чуждото политическо влияние и радикалните популистки движения?

- Ако можех да отговоря смислено и резултатно на този въпрос, щях да съм вече един от съветниците на Фридрих Мерц. Боя се, че и реалните му съветници, като и мозъчните тръстове на останалите традиционни партии не могат и досега да представят убедителна тактика, камо ли по-дългосрочна стратегия за решаване на тежкия и неатрактивен букет от проблеми, стоящи пред „Европа“. Иначе нямаше да регистрираме един след друг удари срещу европейското единство, срещу структуроопределящи политики и срещу доверието на гражданите в европейския проект. 

- Българският вицепремиер Иво Христов твърди, че Алтернатива за Германия били борци за мир, но били дамгосани, основателни ли са тези твърдения?

- Това е абсурдна реторика на самозабравил се активист, попаднал по волята на руската пета колона в България на отговорна държавна позиция! Да наречеш партия, която германската Служба за защита на конституцията е доказала като „дясно радикална организация“ и затова   частично я е поставила под наблюдение, да  обозначиш като „борци за мир“ партия, която все по-често в Германия приемат за неофашистка, това преди всичко изобличава говорещия. Опозорява го по неволен за него начин.