Таня Стоянова*, специално за Faktor.bg

Макар че от близо 20 години България е член на НАТО, и от 16 години член на ЕС, декомунизацията и дерусификацията в страната ни не се случиха.

Веднага след падането на Берлинската стена, която за щастие помете и Тодор Живков, започнаха опити за изчистване на комунистическите символи. Но метастазите на тоталитарния режим се опитваха да блокират всяка инициатива на новата демократична власт и гражданското общество.

През 2000 г. комунистическият режим в България беше обявен за престъпен и в закона влязоха текстове, които  заклеймяват комунистическите злодеяния. Но нито един сатрап не беше осъден. Напротив, установената посткомунистическа диктатура от мутри и ченгета овладяха държавата, частния бизнес, медиите и политиката, окопаха още по-дълбоко в тъканта на обществото.

Под привидния хаос на прехода, когато народът не знаеше на кой свят се намира, комунистите в стройни редици си построиха държава в държавата - под руски диктат и с руска мая. Източвайки ресурсите на България чрез енергийната хватка и зависимост от Русия, те създадоха порочен кръг за прибиране на печалби - през укриването на данъци, чрез рефинансиране на фирми и сдружения. Чрез посткомунистическите проруски политически формации и проруски НПО-та финансираха политически кампании, печатни медии и електронни сайтове, поставяйки ги в плен на целия репертоар от комунистическата бесовщина, изригнала на нов глас. Под привидния лозунг за свобода на словото, бяха насадени същите комунистически идеологеми, просмукани от най-невзрачния сборник с готварски рецепти до най-нелепите шеги по телевизията. Заради това, че режимът не беше демонтиран напълно, останаха неизчистени от комунистическите постулати, фалшиви тези и измислени герои книги и учебници по история, в това число и свободната енциклопедия в интернет Уикипедия.

Повод за тази статия е начинът,  по който се представят конкретни събития и личност в  българската секция на Уикипедия. В сравнение с оригинални версии на енциклопедията на страни от Западна Европа, информацията в българската секция се оказа почти изцяло прекопирана от написаното в руската версия на Уикипедия, което съвсем не е случайно. И макар да отсъстват най-грубите руски манипулации, информацията е почти дословно преведена и препечатано от руската Уикипедия. Така русофилският прочит на исторически факти, събития и представяне на конкретни личности остава почти непокътнат.

Много са драстичните случаи на разминаване с историческата истина в свободната енциклопедия в интернет. Ще разгледаме три случаи, които са показателни как може да се фалшифицират исторически събития и личности.

Да вземем като представителна извадка повратната точка от историята на Европа каквато е Втората световна война. Още в зародиш събитията, свързани с войната имаха различни интерпретации в СССР и на Запад. След 1945г. от двете страни на Желязната завеса продължиха да битуват различни версии какво точно се е случило в Европа и тогавашния Съветски съюз, които кореспондират с трагичната и нелепа война на Русия с Украйна днес. Емблематичен пример е начинът, по който е представен

Глодомора

През януари 1933 г., след демократични избори в Германия идва на власт Адолф Хитлер. Неговата национал-социалистическа партия - пълното име на която е: Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP), е създадена по подобие на работническо-селската комунистическа партия в Русия, която вече е взела властта с болшевишката революция от 1917г.. В Русия тече втора вълна от масови чистки на врагове на властта - след Ленинистките показни разстрели и публични екзекуции, на ред са дошли масовите Сталинистки чистки и износ на революция. През 1932-1933г. Сталинисткия терор достига Украйна и причинява една от най-черните страници в историята на Украйна - геноцидният голодомор. Тъкмо Хитлеристка Германия е сред получателите на Украинското зърно, което Сталин заграбва, за да захрани новоустановения в Германия пролетарски режим. Глодоморът е признат за геноцид от 34 държави, от ЕС, а също и в България. Но в българската секция на Уикипедия все още хибридно са вплетени руските комунистически версии за разкулачването на селяните в Украйна. А в руската версия нагло се говори за “държавна помощ за гладуващите“, като е наблегнато, че виновни за своето тежко състояние са самите украинци...

Аналогично  разминавания има и при отразяването на

Лайпцигския процес 

през 1933 година, осъждащ подпалването на Райхстага. Британските служби веднага провеждат свое специално разследване и още през зимата на 1933г. е било ясно участието на хитлеристите в палежа, в лицето на Гьоринг. Целта на тази операция е под фалшив флаг да последват още по-жестоки репресии на новата хитлеристка власт срещу опозицията и цялото общество. 

Главните действащи лица в Лайпциския процес са българският партиен функционер и оръдие на Кремъл Георги Димитров, за когото и днес могат да се чуят дитирамби за „героя от Лайпциг“, и  нидерландски младеж Маринус ван дер Любе, който през 1998 година е оправдан посмъртно от прокуратурата в Германия, признала за нищожен нацисткия Лайпциски процес. 

В европейската историческа литература Георги Димитров е представен като (интер)национал-социалистически функционер, участвал в съвместна постановка на Хитлер и Сталин за оправдание на масов терор, взривил германското общество и подготвил почвата за Втората световна война. Прекрасно изпълнил ролята в устроения спектакъл по подпалването на Райхстага, отприщва невижданата вълна от репресии и смазване на опозицията, той е оправдан от същия този хитлеристки съд и обявен за „героя от Лайпциг“. Какъв е този успех на процес, от който са започнали масови чистки и концентрационни лагери, по подобие на тези, в Русия. Фактът, че именно в Русия го посрещат като герой, показва каква е била „мисията“ на друга Димитров. 

Затова съвсем не е случайна и трактовката в руската Уикипедия на Лайпциския процес. В нея са застъпени опорките от излязлата още тогава “Кафява книга“ с комунистическите версии и лъжи, които битуват до 90-те години – и в Русия, и в България. В нея Ван дер Любе несправедливо е представен като „психически неуравновесен фашист хомосексуалист“, но за това липсват доказателства в неговата биография. В описанието му е наблегнато и на факта, че е католик и протестант, напуснал комсомола, което също се смята за нещо укуримо и незаслужаващо подражание. 

Макар в българската Уикипедия точно тези най-груби лъжи да са спестени, в нея присъстват други факти около биографията на Ван дел Любе, които са буквален превод на написаното в руската Уикипедия:

“Той (Ван дер Любе – бел.ред.) постъпва в холандската комунистическа партия през 1925 г. През 1933 година заминава за Германия, за да се бори с дошлите на власт националсоциалисти. Според официалната версия в нощта на 26 срещу 27 февруари 1933 подпалва няколко обществени сгради, след което е заловен. На Лайпцигския процес се държи доста неадекватно и не отговаря на зададените въпроси. Нацистите го смятат за агент на Коминтерна, а комунистите - за нацистки провокатор. Маринус ван дер Любе е осъден на смърт. Това дава повод за засилване на преследванията срещу комунистите.“

Що се отнася до българския „герой от Лайпциг“ Георги Димитров, неговата биография в българската секция на Уикипедия е като извадена от учебник по история на БКП от тоталитарно време - прославен у нас и по света като партиен функционер и борец срещу хитлеризма. Няма и дума за терористичната му и подривна дейност в цяла Европа и в България. А в по-ново време  - нито дума за масовите протести в годините след 10 ноември 1989 и падането на режима на Живков,  на които просветените българи поискаха събарянето на мавзолея на Димитров – този мракобесен символ на тоталитаризма. Според Уикипедия синът му, видите ли поискал да погребе тялото на Димитров скромно... 
Не по-малко показателни как може да се изопачава историята са събитията, свързани с 

Катинското клане

За разстрелите на висшите полски военни в Катинската гора от 1940 г., в руската Уикипедия макар да са посочени конкретни исторически факти, през тях се „процеждат“ измислените интерпретации на историческата наука в СССР. Там погрешно се твърди че немците са извършителите на клането в Катин, и че разстрелите са просто отмъщение. В българската версия на Уикипедия по въпроса нагло е цитиран Путин, без да има най-малък момент на критичен прочит на казаното от руският президент. Съвсем не случайно изчезва полското знаме от мемориала, както не е случайна е и катастрофата през 2011 г. на полския правителствен самолет, на борда на който са президентът на Полша Лех Качински, премиерът, министри и висши военни. Трагичният инцидент е споменат в руската Уикипедия съвсем кратко, с няколко най-общи думи. Версията на Русия е почти абсурдна – там катастрофата е описана като нелеп инцидент в резултат на това, че полски екипаж минал прекалено ниско над дърветата. За саботаж при кацането и взривни устройства няма и дума в руската трактовка. В това едва ли има нещо странно, предвид хибридната война, която Русия води в Европа. Но е цинично, че едно толкова трагично събитие е представено абсолютно превратно в българската версия на енциклопедията в интернет, следвайки руската трактовка на случилото се в онзи паметен ден.

Тези примери, които не са единствените, показват красноречиво, че България все още не се откъснала напълно от орбитата на комунистическите измами и руски фалшификации на историята. Вече има наченки тенденцията повече зло и лъжи за миналото ни вместо тържество на доброто и истина  да бъде променена. Само изчистена от комунистически митове и руска пропаганда, и обективно и пълно представени историческите факти, събития и личности в българската секция на Уикипедия, ще ни освободи от „алтернативните версии на Русия“, които са пагубни за българското общество и нашето бъдеще като държава. Ние имаме право да чуем истината, а в правото „алтернативна истина“ не съществува. Нито в живота. 

*Таня Стоянова е изследовател на досиетата на комунистическите тайни служби, смазали българския народ в периода 1944-1989г., автор на книгата “Радой - смутителят на реда и тоягата на властта”, изследовател и преводач от нидерландски. Живее и работи в Нидерландия.