Български екип от геолози откри на Антарктида уникални вкаменелости на растения от "младостта" на нашата планета - доказателство, че Леденият континент  е бил зелен в древни времена.
Успешно завърши и високо технологичният българо-португалски проект "Антарктика роботикс академи", чиято цел е стотици деца да опознаят ледения континент без да напускат България, съобщиха от Българския антарктически институт.
Една от поставените задачи пред антарктическата ни експедиция беше детайлно проучване на скалите на нос Хана. Той се намира на 12.5 км по права линия от полуостров Хърд, където е разположена Българската антарктическа база "Св. Климент Охридски", съобщават от експедицията.
Тъй като най-бързият достъп до носа е по вода, с помощта на командира на базата инж. Йордан Йорданов, геолозите достигнаха носа с моторна лодка "Зодиак", след което направиха бивачен лагер на брега. В геоложкия екип участват д-р Камен Бонев, д-р Стефан Велев и гл. ас. д-р Дочо Дочев.
Скалните последователности на нос Хана основно се състоят от различни типове вулканични скали, силове и редки седиментни скали.
Досегашните проучвания на района, направени от британски и чилийски изследователи, са спорадични и далеч не толкова детайлни.
Българските геолози изследваха в най-северната част на носа свободната от сняг и лед територия. Там те откриха множество растителни фосили и тънки въгленосни пластове.
Намерените вкаменелости от растения са на възраст около 86 милиона години - от късната креда. Те са се съхранили в зелени тънкослоести пясъчници с фина и среднозърнеста структура.
Става дума предимно за останки на голосеменните растения, които са били доминиращи в края на късната креда. Рядко се срещат и листни отпечатъци от покритосеменни растения, които са се появили в средата на ранната креда. Едва в следващите епохи те са преживели разцвет, за да бъдат днес доминиращи в растителния свят на планетата.

Полярниците ни монтираха мареографска станция за целогодишен запис. Заснемането на колебанията на морското ниво е показател за климатичните промени
Единствените досега описани вкаменелости на листа са намерени от чилийски геолози през 2007 г.

Находката на българските учени обаче е фосилна колекция от ново ниво, каквато се описва за първи път. Освен това за първи път са открити въглефицирани останки от растения на нос Хана, уточняват антарктиците.
Събраната нова фосилна колекция ще бъде изследвана в Музея по палеонтология и исторична геология към ГГФ на СУ "Св. Климент Охридски". Чрез нея учените са надяват да хвърлят светлина върху облика на древния суперконтинент Гондвана, част от който е била днешната Антарктида. Там, където днес е ледената покривка, някога е имало вечнозелена растителност, от която днес намираме само останки, запечатани в скалния летопис, споделят антарктиците.
Успешно беше изпълнена и друга задача ва 26-ата ни антарктическа експедиция - завърши високотехнологичният българо-португалски проект "Антарктика роботикс академи". Неговата цел е стотици деца да опознаят ледения континент без да напускат България.
Проектът започна на 28 януари, когато двама от неговите създатели - Людмила Филипова от Физическия факултет на Софийския университет и португалският учен проф. Нуно Пирейра от университета в Бежа, поеха към Антарктида заедно с последната за сезона група от експедицията. Той е единствен по рода си в световен мащаб и се реализира на територията на антарктическата ни база с подкрепата на Българския антарктически институт.

Осемте робота и три Arduino платки със сензори приключиха успешно своята изследователска мисия. Сензорите на машините измерват температура, налягане, влажност, слънчева радиация, височина и локационни данни.
Екипът засне 3D документален филм, който ще пренася зрителите директно на ледения континент чрез очила за виртуална реалност.
Целта на "Антарктика роботикс академи" и на партньорската компания "Роботика" е да се подпомогне обучението на учители от български училища, така че стотици деца да имат възможност да осъществяват физични измервания и обучение на Антарктида, без да напускат границите на родината.
В средата на март, когато учените се завърнат от експедицията, цялата апаратура ще бъде дарена на три пилотно избрани български училища: "Св. Георги", 1-во СУ "Пенчо Славейков" и 49-о ОУ "Бенито Хуарес" , както и на 2 португалски училища. Идеята на организаторите е броят на училищата да нараства с всяка следваща година.