Най-голямата луна в Слънчевата система може би „се събужда“: Ганимед се нагрява, крие ли ключа към извънземния живот?

Сред десетките луни около Юпитер има една, която от десетилетия обърква учените. Това е Ганимед – най-голямата луна в Слънчевата система и единственият известен естествен спътник, който притежава собствено магнитно поле. Ново изследване, публикувано в Science Advances, предполага, че под ледената повърхност на гигантската луна може да се случва нещо изключително необичайно: вътрешността ѝ вероятно продължава да се нагрява и днес.

Според информация на Live Science това може да даде първото убедително обяснение за загадъчния произход на магнитното поле на Ганимед – феномен, който учените не успяват да разгадаят от откриването му от мисията Галилео на NASA през 1996 г.

Ганимеде истински гигант сред луните. С диаметър от около 5300 километра тя е по-голяма дори от планетата Меркурий и значително превъзхожда земната Луна. Тя е една от четирите прочути Галилееви луни на Юпитер, наблюдавани още от Галилео Галилей през XVII век.

Но именно магнитното ѝ поле я прави уникална. Обикновено подобни полета се генерират от т.нар. „динамо ефект“ – движение на разтопено метално ядро, богато на желязо, което създава електромагнитна активност. Така работи и магнитното поле на Земята.

Проблемът е, че според досегашните модели Ганимед не би трябвало да е имал достатъчно топлина при формирането си, за да създаде такова активно метално ядро. С други думи – луната изглежда твърде „студена“, за да притежава собствена магнитосфера.

Точно тук се появява новата теория.

Екипът учени предлага напълно различен сценарий за развитието на Ганимед. Вместо металното ядро да се е образувало рано и след това постепенно да е изстивало, както се предполага при Земята, новият модел твърди обратното – че вътрешността на луната се е нагрявала постепенно в продължение на милиарди години.

Изследователите описват процес, при който метални капки от разтопено желязо и железен сулфид бавно са потъвали към центъра на луната, формирайки ядро значително по-късно от самото ѝ раждане. Това означава, че динамо процесът може да е сравнително „млад“ в астрономически мащаб и дори да продължава и днес.

Според учените този механизъм е „ненаблюдаван досега никъде другаде“ и може да представлява изцяло нов тип еволюция на планетарни тела. По информация на Live Science моделът показва, че дори обекти, започнали съществуването си като сравнително студени, могат по-късно да развият активно метално ядро и собствено магнитно поле.

Защо това е важно за търсенето на живот
Откритието има значение далеч отвъд системата на Юпитер. Магнитните полета играят ключова роля за защитата на планетите и луните от космическа и слънчева радиация. Без подобна защита атмосферата може постепенно да бъде „издухана“ в космоса, а условията за живот да станат почти невъзможни.

Именно затова учените търсят магнитни полета при потенциално обитаеми светове. Ако теорията за т.нар. „warming-driven dynamo“ се потвърди, това би означавало, че много повече планети и луни във Вселената могат да развият защитни магнитосфери, дори ако първоначално са били твърде студени.

Това отваря нова перспектива и за изследването на екзопланети – светове извън Слънчевата система. Според авторите на изследването млади скалисти планети или такива с по-бавно вътрешно нагряване може също да развият магнитни полета значително по-късно в своята еволюция.

Засега учените все още не са открили директно магнитно поле около екзопланета, но новото изследване подсказва, че подобни процеси може да са много по-разпространени, отколкото се е смятало досега.

Ганимед – една от най-загадъчните луни в Слънчевата система
Интересът към Ганимед нараства и заради огромния подземен океан, който вероятно се крие под дебелата ледена кора. Някои модели предполагат, че там може да има повече вода, отколкото във всички океани на Земята взети заедно.

Комбинацията от подземен океан, вътрешна геоложка активност и магнитно поле превръща луната в един от най-интересните кандидати за бъдещи изследвания в търсенето на условия за живот.

Следващите години може да се окажат решаващи. Европейската мисия JUICE на European Space Agency вече пътува към системата на Юпитер и именно Ганимед ще бъде една от основните ѝ цели. Очакванията са тя да предостави най-подробните данни досега за вътрешната структура и магнитното поле на загадъчната луна.