Този месец, докато пътувах през седем държави в Югоизточна Европа, спрях в Сараево. Застанах в началото на Латинския мост, на ъгъла, променил света, където ерцхерцогът Франц Фердинанд загива от куршум на убиец и това отприщва цикъл на насилие и война, обхванал първата половина на 20 в. и отново завладял Югоизточна Европа през последното десетилетие на века.
Това беше ясно напомняне за старата максима, че макар историята да не се повтаря, тя се римува. Югоизточна Европа, регион на кръстопътя на историята, отново е изправена пред нарастващи предизвикателства. САЩ трябва да започнат да им обръщат по-голямо внимание.
Икономическият растеж в голяма част от региона досега беше недостатъчен, за да даде на младите възможност да водят живот, изпълнен със смисъл и удовлетворение в родината си. Раздутите държавни предприятия, прекалено усложнените регулации и ширещата се корупция често са пречка пред възможността на региона да осъществи неизползвания си икономически потенциал.
Бежанската криза хвърли голям товар на плещите на страните в тази част на Европа и породи спорове за граничната сигурност между съседи. Нараства политическото напрежение. Македония е в политическа криза. Албанската опозиция бойкотира парламента от февруари насам. Несигурност витае за бъдещето на обединена Босна и Херцеговина. Скорошните провокации изостриха напрежението между Косово и Сърбия, застрашавайки напредъка в нормализирането на отношенията между двете страни.
Тъжно наследство на етнически и религиозни конфликти, висока младежка безработица и други фактори
правят Югоизточна Европа особено уязвима
за опасността от тероризъм. През последните години стотици бойци от региона отидоха да се бият за "Ислямска държава" в Ирак и Сирия. Само за миналата година 19 заподозрени бяха арестувани в Косово в операция срещу план на "Ислямска държава" да организира атентат по време на футболен мач между Израел и Албания. Във време, когато "Ислямска държава" е изправена пред неизбежно поражение в Мосул и Ракка, терористите вече си тръгват със заповеди да атакуват западни цели, които потенциално включват места в Югоизточна Европа.
Може би най-обезпокоителни от всичко са все по-интензивните усилия на Русия да потвърди зловредното си влиние в региона и да попречи на югоизточноевропейските нации да изберат собственото си бъдеще. Най-драматичният пример за това беше подкрепяният от Русия опит за преврат в Черна гора миналия октомври. За да бъде спряно присъединяването на Черна гора към НАТО, руски разузнавачи планираха да се свали правителството и да бъде убит министър-председателят в деня на вота. Вярвам, че когато разберем за мащаба, в който е била извършена тази възмутителна атака срещу Черна гора, ще се види, че (руският президент) Владимир Путин би направил всичко необходимо, за да постигне целта си и да възстанови Руската империя.
С оглед на тези предизвикателства не е изненада, че при всяка спирка, която направих,
чувах една и съща молба
да бъде потвърдено американското лидерство. Нациите в този регион са готови и искат да се изправят пред предизвикателствата. Не могат обаче да го направят сами. А партньорът, когото избират, са Съединените щати. Какво можем да направим сега?
Първо, САЩ трябва да покажат активно присъствие. Както ми каза премиерът на една югоизточноевропейска държава, няма друг регион на света, където думите на американските лидери имат толкова голяма тежест или имат по-голям шанс да предизвикат значими стъпки към напредък. Именно затова продължителният ангажимент и по-чести посещения в региона на високопоставени американски служители са толкова важни.
Второ, САЩ трябва да запазят подкрепата си за югоизточноевропейските страни, докато те преследват целта на интеграция в евроатлантическата общност брез институции като НАТО и ЕС. Именно този процес на интеграция предлага най-голямата надежда за мир и благоденствие в региона. Това означава, че САЩ трябва да оказват силна подкрепа за американски програми, които помагат за укрепване на върховенството на закона и борбата с корупцията – задължителни стъпки по пътя към евроатлантическата интеграция. Трябва и
да окуражим ЕС, въпреки всички предизвикателства,
да остави вратата отворена за нациите от Югоизточна Европа, които все още се надяват да се присъединят.
Най-накрая, САЩ трябва да застанат зад правото на всяка държава в Югоизточна Европа да избере бъдещето си без външна намеса, независимо дали става въпрос за агресия на Русия, която иска да преначертае границите в Европа чрез насилие, или за терористите, които целят да унищожат нашата обща цивилизация. Разширяването и задълбочаването на сътрудничеството в сигурността с нашите регионални съюзници и партньори е крайно необходимо.
След двете световни войни САЩ поеха ангажимент за Европа, която е цяла, свободна и мирна. Направихме го, защото едно поколение държавници признаха, че американското лидерство е необходимо за постигане на мира и благоденствието в Европа, които бяха и все още са част от интересите на САЩ за национална сигурност. През последните седем десетилетия правихме избори и давахме жертви, за да удържим на думата си: навсякъде в Европа през Студената война, в Босна и Косово през деветдесетте години на миналия век, а днес в страните от източния фланг на НАТО. Трябва да сме подготвени отново да спазим ангажимента си в Югоизточна Европа, тъй като уроците на историята са ясни: пренебрегването на региона е в наша вреда.
(Джон Маккейн, Вашингтон пост)
Без категория
Балканите се нуждаят от САЩ - а тях ги няма
Затова пък са все по-интензивни усилията на Русия да затвърди зловредното си влиние в региона
Фактор Фактор
