Европейските служители са загрижени, че главоломното превъоръжаване на Русия изпреварва усилията на Европа да увеличи производството на оръжие. Лидерите на балтийските страни подчертават, че дори малък напредък на Русия може да представлява екзистенциална заплаха за техните държави, пише The Economist.

През януари министрите на отбраната на Естония, Латвия и Литва обявиха, че ще изградят по границата си с Русия и Беларус поредица от "противомобилни отбранителни съоръжения", известни като Балтийска отбранителна линия. "Укрепителните мерки са играли значителна роля във войните в нашия регион в историята", заявява Сюзан Лилевали, естонски експерт в областта на отбраната, като посочва примера със съветско-финландската война. "Проучихме и руската война в Украйна", добавя подполковник Кайдо Татус, командир в Естонската отбранителна лига, доброволческа организация. "Основният ни урок е, че трябва да намерим начин да спрем напредването на руските бронирани части".

Балтийските държави едва ли са уверени от обещанието, дадено от Владимир Путин в интервюто на 8 февруари с бившия журналист от Fox News Тъкър Карлсън, че няма намерение да нахлува в Прибалтика, Полша или където и да било другаде извън Украйна.

Естонските власти смятат, че в техния участък от границата ще са необходими около 600 бетонни бункера с площ 35 кв. м, всеки от които може да побере около десет войници и да понесе удар от голям снаряд. Разработват се прототипи на бункери и се очаква строителството им да започне през следващата година на стойност около 60 млн. евро (119 млн. лева). Целта не е да се създаде непревземаема крепост, а да се забавят нашествениците, да се изтощят и да се спечели време за привличане на подкрепления.

Ако Латвия и Литва трябва да изградят бункери с подобна гъстота, те ще се нуждаят съответно от 1 116 и 2 758 бункера, изчислява Лукас Милевски, експерт от Лайденския университет в Нидерландия.