Данни на БНБ от последните месеци показват, че граждани и фирми трупат все повече депозити в банките, а наред с растящите спестявания с висока скорост се увеличават и теглените кредити. Не случайно в редица международни проучвания и класации се твърди, че България и нейното население бързо забогатяват и вече би могла да се причисли към "клуба на заможните", колкото и да е невероятно.

Какви са реалните факти според статистиката на централната банка:

В края на август банковите заеми за домакинствата са близо 44 млрд, лева, като спрямо август 2023-та те са се увеличили с почти 20%. Рекордът в тази група се държи от жилищните заеми, които за година са нараснали с впечатляващите 25.5 на сто.

Лихвите по ипотеките в България са безпрецедентно ниски и това до голяма степен обяснява цитираните ръстове. Но бумът на задлъжняване крие рискове - след период на ниски лихви обикновено идва покачване, което може да затрудни някои кредитополучатели, а трупането на необслужвани заеми не е здравословно за банките.

Ето защо след дълги месеци на предупреждения, че трябва да се прилага "по-ситна цедка" при отпускането на заеми, БНБ наскоро реши да  предприеме конкретни мерки за затягане на дисциплината. С решение на управителния съвет бяха приети три важни ограничения специално за ипотеките - срокът на заема не може да е над 30 години, вноската не може да превишава 50% от доходите на длъжника, финансирането от банката може да е до 85% от обезпечението.

Тези мерки влизат в сила от 1 октомври. Дали те ще охладят ипотечния пазар, предстои да видим в следващите месеци.