Националните публични банки са мощен инструмент за справяне с предизвикателствата, свързани с промените на климата. Те могат да постигат баланс между икономическия растеж и климатичните цели, тъй като имат гъвкавостта да финансират дългосрочни проекти със социални и екологични ползи. Около това се обединиха Деляна Иванова, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР), Юрген Ригтеринг, първи вицепрезидент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), и Амброаз Файол, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), по време на световната конференция на ООН за климата COP29, която се провежда в столицата на Азербайджан – Баку.
В събитието участва и министърът на иновациите и растежа Росен Карадимов, който е основен организатор на българския павилион по време на форума. По думите му, осигуряването на финансиране в подкрепа на устойчивата индустриализация и икономическия растеж е предизвикателство, изискващо иновативен подход, който да гарантира просперитет при спазване на целите за климатична неутралност.
Дискусията, с която стартира вторият ден на COP29, бе модерирана от Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ (2019-2023), като в нея участваха още Илиана Цанова, заместник-генерален директор на ГД „Бюджет“ в ЕК, Красимир Якимов, зам.-министър на иновациите и растежа, и Филип Офенберг, директор за Европа на Breakthrough Energy.
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг