Докато колективното ни внимание е привлечено от необичайно напрегнатата надпревара на президентските избори в САЩ между президента Доналд Тръмп и опонента му, бившия вицепрезидент Джо Байдън, светът продължава да си върви и някои много важни новини попадат под радара и не бива да се пропускат.

Ето петте най-важни събития в Европа, които може да са убягнали вниманието ви по време на вторачването в надпреварата за Белия дом. Погледът към тях насочва Евронюз.

1. Беларус даде старт на противоречива нова атомна електроцентрала

Беларус пусна в експлоатация във вторник един от реакторите на първата си атомна електроцентрала, проектирана и финансирана от Русия, въпреки яростната съпротива на съседна Литва.

Този ход идва 34 години след ядрената катастрофа в Чернобил, която предизвика хаос в южната част на страната. Беларусите все още са травмирани от инцидента, след като четвърт от територията му беше облъчена от експлозията през 1986 г. на реактор в съветската електроцентрала в днешна Украйна.

Построена от руската ядрена агенция "Росатом", електроцентралата "Островец", която е на 40 километра от литовската столица Вилнюс, е изградена от два реактора с по 1200 мегавата всеки и трябва да покрие една трета от енергийните нужди на тази държава с 9,5 милиона жители.

Руският т. нар. Реактор от 3-то поколение, който влезе в експлоатация, е първият по рода си, заработил в чужбина. Три други от същия тип са в експлоатация в Русия, а четвърти скоро ще влезе в мрежата.

Електроцентралата е спорен въпрос в Литва, която изрази загриженост относно стандартите за безопасност в централата. Страната отговори с прекъсване на вноса на енергия от Беларус минути след свързването на реактора на „Островец“ към националната мрежа на бившата съветска държава.

След по-нататъшни тестове централата трябва да бъде изцяло пусната в експлоатация в началото на 2021 г.

2. Полша отлага решението на съда за абортите след протести
Дясното правителство на Полша отложи публикуването и изпълнението на решение на висшия съд, което затяга закона за абортите и което предизвика почти две седмици национални протести. Правителствен служител заяви във вторник, че лидерите обсъждат въпроса и търсят решение.

„Тече дискусия и би било добре да отделим малко време за диалог и за намиране на нова позиция в тази ситуация, която е трудна и предизвиква силни емоции“, каза Михал Дворчик, ръководител на кабинета на премиера Матеуш Моравецки.

Ходът идва след двуседмични протести по улиците на Варшава и други градове в Полша срещу решението, което забрани абортите във всички случаи, с изключение на изнасилване, кръвосмешение или ако животът на майката е застрашен. 

Конституционният съд постанови на 22 октомври, че абортът на плод с вродени дефекти нарушава конституцията, като на практика допълнително затяга онова, което вече е един от най-рестриктивните закони за репродукция в Европа. Това би разрешило само аборти в случаи на риск за живота на жената или престъпление - което означава изнасилване или кръвосмешение - позволено от полското законодателство.

3. Най-дългият подводен железопътен тунел в света получава зелена светлина
След години съдебни производства германски съд даде зелена светлина във вторник за изграждането на най-дългия подводен железопътен тунел в света, Фемарн Белт, който ще свързва Дания и Германия.

Инфраструктурата с дължина близо 18 километра, която трябва да бъде отворена през 2029 г., ще свързва датските острови Лоланд-Фалстер на юг от Копенхаген с германския регион Шлезвиг-Холщайн, преминавайки под Балтийско море.

Докато работата от датска страна трябва да започне на 1 януари 2021 г., работата от германска страна все още предстои след години съдебни действия. Алианс на природозащитниците, загрижени за потенциалните дълготрайни щети върху екосистемите, както и фериботните компании, засегнати от конкуренцията на автомобилния транспорт, забавиха проекта с дела в германските съдилища.

Висшият административен съд на Германия обаче отхвърли аргументите им във вторник, като заяви, че не се очакват големи рискове или щети, нито за морския транспорт, нито за природата. Европейският съд (ЕС) трябва да се произнесе по въпроса през ноември и все още може да задейства спирачките за проекта.

4. Макрон обмисля изпращане на пратеник в мюсюлманските страни

В опит да смекчи продължаващата реакция в някои мюсюлмански страни заради коментарите на френския президент в подкрепа на свободата на изразяване, страната заяви, че обмисля изпращане на специален пратеник в мюсюлманския свят, който да обясни вижданията на Макрон.

Отношенията с някои мюсюлмански страни станаха обтегнати заради коментари, които Макрон направи след терористична атака в Париж, в която учител бе обезглавен от ислямски екстремист пред крайградско училище и последвалата терористична атака в Ница, в която бяха убити трима души.

Макрон се опита да намали напрежението с мюсюлманските лидери, включително президента на Турция Ердоган, в продължително интервю за телевизионната компания „Ал Джазира“.

"Разбирам и уважавам това, че можем да бъдем шокирани от тези карикатури. Никога няма да приема оправдание на физическото насилие за тези карикатури и винаги ще защитавам в моята страна свободата на изразяване, писане, мислене и рисуване," каза Макрон.

5. Швеция налага нови ограничения заради COVID-19

Веднъж посочена като пример за добра практика в борбата с коронавируса, Швеция се присъедини към много от своите европейски съседи при въвеждането на нови ограничения срещу COVID-19, тъй като случаите в страната нарастват и продължават да нарастват на континента.

"Ние вървим в грешната посока. Ситуацията е много сериозна," каза шведският премиер Щефан Льовен. "Сега всеки гражданин трябва да поеме отговорност. Ние знаем колко опасно е това."

Във вторник в сила влязоха нови мерки в скандинавската държава, в която живеят 10 милиона души. Тя реши да не налага блокиране на национално ниво през пролетта, когато други държави от ЕС го направиха.

Австрия и Гърция също въведоха нови мерки вчера, като Германия наложи частично заключване в понеделник, а в Италия, Франция, Косово и Хърватия бяха въведени по-строги правила. Англия ще въведе почти пълно блокиране от четвъртък, въпреки че училищата и университетите ще останат отворени.

Новите ограничения, наложени в Швеция, включват ограничения на капацитета в ресторантите и кафенетата с максимум осем души на всяка маса. 

Източник: БГНЕС