Белият дом официално потвърди, че украинските удари през август са изключили около 20% от рафиниращия капацитет на Русия, поставяйки под безпрецедентен натиск ключовия енергиен сектор на Кремъл, съобщи Ukrinform.

Прессекретарят Каролайн Левит заяви, че президентът Доналд Тръмп е бил информиран за мащаба на щетите:

„Той беше недоволен от новината, но не изненадан. Войната продължава вече дълго, а Русия сама е ескалирала, удряйки Киев,“ коментира тя.

Серия удари с дронове по ключови обекти
Само между 2 и 14 август украински безпилотни апарати удариха поне пет големи руски рафинерии с общ годишен капацитет над 50 млн. тона:

• Рязан (Роснефт) – частично спрян, загуба на две ключови инсталации.
• Новокуйбишевск (Самара, Роснефт) – преустанови работа след два последователни удара.
• Афипски (Краснодар, SAFMAR) – пожар след атака, капацитет ~6–7 млн. тона.
• Саратов (Роснефт) – временно спрян, с евакуации на персонал.
• Волгоград (Лукойл) – голям пожар, капацитет ~15 млн. тона.

Последвалите удари в края на месеца засегнаха отново Новокуйбишевск и Афипския завод, като кадри от социалните мрежи показаха огромни пламъци и гъсти облаци дим. Според Reuters това доведе до спад на капацитета с около 1,1 млн. барела дневно и непосредствени недостиги на горива в южна Русия и окупираните украински територии.

Кумулиращ ефект и рискове за Москва
Анализатори предупреждават, че макар отделни пожари често да бъдат овладявани, повтаряемостта на атаките създава по-дълги престои, непланирани ремонти и проблеми с доставките на резервни части. Това увеличава оперативните разходи и застрахователните премии, като подкопава устойчивостта на руския енергиен сектор.

Допълнителен натиск идва от санкциите срещу т.нар. сенчест танкерен флот, който Москва използва за износ към Индия и Китай. Великобритания и ЕС вече санкционираха над 130 кораба, а ограниченията в застраховането и продажбата на стари кораби усложняват логистиката.

Контраст в позициите на САЩ
И тук се очертава нелогичен контраст в американската реакция. От една страна, Белият дом изразява недоволство, че Украйна е нанесла тежък удар върху руския енергиен сектор – макар това да е ключов източник на финансиране за войната на Кремъл. От друга – говорителката Оливия Далтън в същото време определи руските удари срещу Украйна като „брутални и неоправдани“, след като цивилни бяха убити, десетки ранени, а Запорожката АЕЦ временно остана без електрозахранване.

„Мъчително е да наблюдаваме тези атаки срещу цивилна инфраструктура в цяла Украйна,“ каза Далтън, коментирайки поредицата масирани руски нападения с ракети и дронове.

Така САЩ едновременно осъждат руските удари по цивилни и стратегическа инфраструктура, но не приемат с ентусиазъм украинската контраофанзива, насочена към източника на руските военни приходи – рафинериите. Това поведение се възприема като непоследователно и нелогично, особено на фона на продължаващите зверства на Русия в Украйна.

Въздействие върху пазара
На международно ниво цените на петрола засега остават по-чувствителни към глобалните макрофактори, отколкото към ударите в Русия. Но локално в страната се наблюдават дефицити на бензин и дизел, опашки по бензиностанциите и риск от нови забрани за износ на горива – мярка, която Кремъл вече прилагаше през 2023–2024 г.

Според експерти комбинацията от дронови атаки и санкции постепенно изтощава ресурсите на Кремъл. Москва е принудена да пренасочва суровина, да разчита на разпръснати мощности и да инвестира в скъпи ремонти и защита. Това свива печалбите от износа и подкопава дългосрочната рентабилност на руския петролен сектор.

Същевременно Русия се опитва да компенсира загубите, насочвайки пратки към Азия и Близкия изток. Саудитска Арабия и Индия се превърнаха в най-големите купувачи на руски нефтопродукти през юли, показват данни на LSEG. Рияд внесе около 1,1 млн. тона основно за електропроизводство, а Индия увеличи покупките на мазут и вакуумен газьол с 65% заради по-ниската им цена. Въпреки това общият внос на суров петрол в Индия от Русия е спаднал с близо 25%, тъй като отстъпките намаляват.

Въпреки рекордния физически износ, „Роснефт“ отчита 68% спад на печалбата за първото полугодие. Причините – комбинация от ниски цени, напрежение в ОПЕК+, силна рубла и удари по инфраструктурата, които свалят производствения капацитет с близо 20%.

Така се очертава противоречив баланс за Москва: от една страна, Русия намира нови пазари и държи рекорден обем на износ; от друга – приходите се топят, рисковете растат, а украинските атаки подкопават доверието на партньори и купувачи.