11 Септември, 2026

Екзотичният брадат лешояд получи шанс да се завърне у нас: Пуснаха първата птица

Снимка: Фонд за дивата флора и фауна

Фондът за дивата флора и фауна е въстановил загубите на много стопани от убити от хищници овце и други животни, за да не оставят отрови срещу вълци и подивели кучета, първите жертви на които са лешоядите

650 белоглави лешояди, 18 черни и 1 брадат лешояд са намерили дом в България благодарение на неспрестанните грижи на защитници на дивите птици у нас и чужбина към тези полезни „санитари“ на природата. Фондът за дивата флора и фауна е въстановил загубите на много стопани от убити от хищници овце и други животни, за да не оставят отрови срещу вълци и подивели кучета, първите жертви на които са лешоядите.

Днес в Регионалния исторически музей - София председателят на Фонда за дивата флора и фауна Емилиян Стойнов и преподавателят в Софийския университет "Св. Климент Охридски" гл. ас. Атанас Грозданов представиха дейността по опазването на лешоядите и възстановяването на техните популации в България.

Срещата е част от съпътстващите събития към изложбата "Лешоядите - пазители на природното равновесие", организирана заедно с Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори.

Когато Емилиян Стойнов наблюдавал връщането в природата на белоглавия лешояд във Франция, решава, че иска да работи за това в България. Българското дружество за защита на птиците вече интродуцира лешояда в Източните Родопи, но той поискал да работи за завръщането на птицата – природен „санитар“ в Стара планина и другите планини на страната.

Така със съмишленици създават Фонда за дивата флора и фауна за връщането на белоглавия лешояд в различни български планини. Първоначално внасят няколко от тези птици от Испания, където има центрове за размножаването им. После транспортират лешояди и от частния зоопарк Дедоуе във Франция и гледат птиците във аклиматизационни волиери, преди да ги пуснат в Котленската планина и Кресненския пролом, където да започнат да гнездят и отглеждат потомство. 

Проектът тръгнал успешно и много двойки се заселили у нас.

Преди да започнат да пускат лешоядите в природата на България, специалистите отглеждат стада овце и крави, за да овъзмездят стопаните, загубили някое животно от нападение от вълци или други хищници. Целта е да отучат хората да използват отрови. 

Неотдавна няколко от птиците все пак са били отровени, но благодарение на прикачените към всеки лешояд предаватели, природозащитниците открили къде е проблемът и спрели натравянето на още 30-40 от ценните птици.

Сега мечтата на спасителите на дивата природа е у нас да се завърне и брадатият лешояд. Две от пернатите вече са доставени и едната птица е пусната на свобода в България. Това е мъжкият, който трябва да избере територия, преди да дойде женския брадат лешояд. Това е много специален вид, развъдниците за него са в Испания и Австрия.

Неотдавна в страната ни се завърна друг изчезнал вид – черният лешояд, в момента той вече е излюпил малки у нас. 

Тези птици, които почистват природата от загинали животни, са полезни не само с ролята си на „санитари“, но и привличат туристи и любители на пернатите у нас и от чужбина. А изчезналият екзотичен брадат лешояд, екземпляр от който вече е пуснат в България, е и особено красив.

Сподели:
ДАНС и МВР удариха схема, източвала Националната здравна каса

ДАНС и МВР удариха схема, източвала Националната здравна каса

Заподозрените не само са ощетявали НЗОК, но и са създавали предпоставки за недостиг на лекарства на българския пазар

Симеон Ставрев създава новата онлайн платформа Smart Sofia - всички най-важно за столицата на едно място

Симеон Ставрев създава новата онлайн платформа Smart Sofia - всички най-важно за столицата на едно място

Сайтът получава в реално време данните за движението на метрото, трамваите, бусовете и тролеите, а информацията се обновява на практика мигновено, включва и линкове към най-популярните електронни услуги

Финансово сътресение: Терзиев обмисля рекорден дълг от 367 млн. евро при пълно мълчание в общинския съвет

Финансово сътресение: Терзиев обмисля рекорден дълг от 367 млн. евро при пълно мълчание в общинския съвет

Новият дълг, който представлява 82% от дълга на общината към края на 2025 г., ще постави СОС в още по-тежка ситуация и в евентуални рискове

Коментари (0)