Има много чужди компании, които плащат на служители на НАП, въобще на публичната администрация, за да получават масиви данни. Това коментира в интервю за вестник "Сега" старшият анализатор от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. Парадоксът е, че има доста скъпа информация и ниски заплати в администрацията, която се занимава с управление на тези бази, отбелязва той.

По думите на експерта проблемът с краденето на данни не е нов, но не се знаят мащабите му. Още в средата на 90-те години имаше огромно използване на публични данни за частни нужди, отбелязва Безлов и коментира, че и в НАП има служители, които съдействат за тези практики.

Според него в случая с теча на данни от приходната агенция не се търси печалба или не е с търговска цел. "Начинът, по който беше изсипана информацията на улицата, очевидно не е да се търси търговска цел, защото съм сигурен, че много по-големи обеми на публична информация се търкалят в частния сектор. Проблемът е, че там се плаща за нея", допълва той.

В отговор на въпрос Тихомир Безлов коментира, че държавата и правоохранителните органи нямат капацитет да се преборят с проблема "при такова ниво на богатство". "Такъв може да има в големи страни с достатъчно човешки ресурси, бюджет. Ако търсим аналогия със страни с нашия размер, например Швейцария понесе много тежки икономически щети от точно този тип кибероръжия с изтичането на огромни бази данни от швейцарски банки. В резултат на това швейцарските банки престанаха да са метафора за сигурност", отбелязва той.