България
Безлов със стряскащи разкрития: Компании плащат на хора в НАП и в администрацията за масиви от данни
Според него проблемът с краденето на данни не е нов, но не се знаят мащабите му
Има много чужди компании, които плащат на служители на НАП, въобще на публичната администрация, за да получават масиви данни. Това коментира в интервю за вестник "Сега" старшият анализатор от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. Парадоксът е, че има доста скъпа информация и ниски заплати в администрацията, която се занимава с управление на тези бази, отбелязва той.
По думите на експерта проблемът с краденето на данни не е нов, но не се знаят мащабите му. Още в средата на 90-те години имаше огромно използване на публични данни за частни нужди, отбелязва Безлов и коментира, че и в НАП има служители, които съдействат за тези практики.
Според него в случая с теча на данни от приходната агенция не се търси печалба или не е с търговска цел. "Начинът, по който беше изсипана информацията на улицата, очевидно не е да се търси търговска цел, защото съм сигурен, че много по-големи обеми на публична информация се търкалят в частния сектор. Проблемът е, че там се плаща за нея", допълва той.
В отговор на въпрос Тихомир Безлов коментира, че държавата и правоохранителните органи нямат капацитет да се преборят с проблема "при такова ниво на богатство". "Такъв може да има в големи страни с достатъчно човешки ресурси, бюджет. Ако търсим аналогия със страни с нашия размер, например Швейцария понесе много тежки икономически щети от точно този тип кибероръжия с изтичането на огромни бази данни от швейцарски банки. В резултат на това швейцарските банки престанаха да са метафора за сигурност", отбелязва той.
Фактор
По думите на експерта проблемът с краденето на данни не е нов, но не се знаят мащабите му. Още в средата на 90-те години имаше огромно използване на публични данни за частни нужди, отбелязва Безлов и коментира, че и в НАП има служители, които съдействат за тези практики.
Според него в случая с теча на данни от приходната агенция не се търси печалба или не е с търговска цел. "Начинът, по който беше изсипана информацията на улицата, очевидно не е да се търси търговска цел, защото съм сигурен, че много по-големи обеми на публична информация се търкалят в частния сектор. Проблемът е, че там се плаща за нея", допълва той.
В отговор на въпрос Тихомир Безлов коментира, че държавата и правоохранителните органи нямат капацитет да се преборят с проблема "при такова ниво на богатство". "Такъв може да има в големи страни с достатъчно човешки ресурси, бюджет. Ако търсим аналогия със страни с нашия размер, например Швейцария понесе много тежки икономически щети от точно този тип кибероръжия с изтичането на огромни бази данни от швейцарски банки. В резултат на това швейцарските банки престанаха да са метафора за сигурност", отбелязва той.
Още от България
НС прие на второ четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.
За тази година за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, което е със 1,179 млрд. евро повече спрямо 2025 г.
МС одобри предложение за минни ловци и Меморандум за разбирателство с военните министерства на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия
Проектът предвижда придобиването на общо седем кораба тип „минен ловец. Те разполагат със съвременно оборудване за откриване, класифициране, идентифициране и унищожаване на мини и миноподобни обекти
В Беларус: Нападение от страна на Украйна вече не се подготвя
Това заяви министърът на отбраната на страната Виктор Хренин пред журналисти. По думите му, беларуските военни следят внимателно дейността на въоръжените сили на страните от НАТО