"Акзакта" направи проучване на обществените нагласи по поръчка на регионалното министерство
Повече безплатно саниране на жилищни сгради няма да има. Следващата порция обновени частни домове ще бъда с финансово участие на живеещите в блока. Какво ще бъде то все още не е ясно. Това се разбира от съобщение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Регионалното министерство е тествало нагласите на гражданите колко са готови да платят за саниране. Проучване на "Екзакта рисърч груп" сред 1500 българи в 98 града показало, че 40 на сто от тях биха приели да участват с определен процент в санирането.
На въпрос "Какъв процент от мерките за енергийна ефективност на жилището си бихте могли да платите сами, ако държавата не ги поема", близо една пета отговарят, че могат да финансират до 25% от разходите. Всеки десети може да задели между 26 и 50%, а други 1.5 на сто - между 51 и 99%. Готови да поемат инвестицията изцяло са 8.9 на сто от анкетираните.
В цифрово изражение – 13.5% от хората заявяват, че могат да заделят до 500 лв. за саниране на жилището си. Други 7.5% посочват между 501 и 1000 лв., а 8.3% - между 1001 и 2000 лв.
Голяма е групата на тези, които не могат да посочат конкретна сума, и смятат, че разходите за саниране не са по джоба им. Такива са 56.3% от участниците в проучването.
Фактор
Регионалното министерство е тествало нагласите на гражданите колко са готови да платят за саниране. Проучване на "Екзакта рисърч груп" сред 1500 българи в 98 града показало, че 40 на сто от тях биха приели да участват с определен процент в санирането.
На въпрос "Какъв процент от мерките за енергийна ефективност на жилището си бихте могли да платите сами, ако държавата не ги поема", близо една пета отговарят, че могат да финансират до 25% от разходите. Всеки десети може да задели между 26 и 50%, а други 1.5 на сто - между 51 и 99%. Готови да поемат инвестицията изцяло са 8.9 на сто от анкетираните.
В цифрово изражение – 13.5% от хората заявяват, че могат да заделят до 500 лв. за саниране на жилището си. Други 7.5% посочват между 501 и 1000 лв., а 8.3% - между 1001 и 2000 лв.
Голяма е групата на тези, които не могат да посочат конкретна сума, и смятат, че разходите за саниране не са по джоба им. Такива са 56.3% от участниците в проучването.
Още от Бизнес
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения
Николай Василев: Има три причини да сме първи по ръст на инфлация в ЕС
Правителството не е дало никакви идеи за бюджета, въпреки това пораженчески веднага взима дълг, имаше само споменаване на микроскопични идеи за реформи