"Акзакта" направи проучване на обществените нагласи по поръчка на регионалното министерство
Повече безплатно саниране на жилищни сгради няма да има. Следващата порция обновени частни домове ще бъда с финансово участие на живеещите в блока. Какво ще бъде то все още не е ясно. Това се разбира от съобщение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Регионалното министерство е тествало нагласите на гражданите колко са готови да платят за саниране. Проучване на "Екзакта рисърч груп" сред 1500 българи в 98 града показало, че 40 на сто от тях биха приели да участват с определен процент в санирането.
На въпрос "Какъв процент от мерките за енергийна ефективност на жилището си бихте могли да платите сами, ако държавата не ги поема", близо една пета отговарят, че могат да финансират до 25% от разходите. Всеки десети може да задели между 26 и 50%, а други 1.5 на сто - между 51 и 99%. Готови да поемат инвестицията изцяло са 8.9 на сто от анкетираните.
В цифрово изражение – 13.5% от хората заявяват, че могат да заделят до 500 лв. за саниране на жилището си. Други 7.5% посочват между 501 и 1000 лв., а 8.3% - между 1001 и 2000 лв.
Голяма е групата на тези, които не могат да посочат конкретна сума, и смятат, че разходите за саниране не са по джоба им. Такива са 56.3% от участниците в проучването.
Фактор
Регионалното министерство е тествало нагласите на гражданите колко са готови да платят за саниране. Проучване на "Екзакта рисърч груп" сред 1500 българи в 98 града показало, че 40 на сто от тях биха приели да участват с определен процент в санирането.
На въпрос "Какъв процент от мерките за енергийна ефективност на жилището си бихте могли да платите сами, ако държавата не ги поема", близо една пета отговарят, че могат да финансират до 25% от разходите. Всеки десети може да задели между 26 и 50%, а други 1.5 на сто - между 51 и 99%. Готови да поемат инвестицията изцяло са 8.9 на сто от анкетираните.
В цифрово изражение – 13.5% от хората заявяват, че могат да заделят до 500 лв. за саниране на жилището си. Други 7.5% посочват между 501 и 1000 лв., а 8.3% - между 1001 и 2000 лв.
Голяма е групата на тези, които не могат да посочат конкретна сума, и смятат, че разходите за саниране не са по джоба им. Такива са 56.3% от участниците в проучването.
Още от Бизнес
Деляна Иванова: Успешното изпълнение на проекта за саниране по ПВУ ще отвори пътя за управлението на още европейски средства от ББР
По Националния план за възстановяване и устойчивост банката управлява около 330 млн. евро за обновяването на жилищни сгради
Евгений Симеонов: Българинът да е спокоен, имаме достатъчно дизел в страната
Особеният търговски управител на рафинерията заяви, че забраната за износ на дизел и авиационно гориво не решава проблема с наличностите, а може да доведе до ограничаване на производството
WSJ: Скандинавската формула за просперитет в опасния и фрагментиран свят
Предишният свят е изчезнал. Русия заплашва територията на скандинавските страни, Китай заплашва пазарите им и вече не могат да разчитат на САЩ за защита, но те намират път да се адаптират към новата реалност.