Огнян Минчев*
180 депутати в настоящето Народно събрание могат да прекратят едно от най-големите недоразумения, залегнали в българската Конституция - разпускане на парламента и създаване от президента на служебно правителство, което трябва да организира и проведе следващите избори. Създателите на нашата конституция предвидиха подобен текст, мотивирани от желанието младата българска демокрация да избегне опасността едно действащо правителство в оставка да злоупотреби с властта си и да наруши правилата за провеждане на честни и свободни избори. Президентът бе конституиран като арбитър, който да осъществява прехода от едно парламентарно събрание към следващото. Тази разпоредба на конституцията помогна в решаваща степен за преодоляване на политическата криза от началото на 1997 г. при която президентът Стоянов изигра важна посредническа и лидерска роля.
При последните два парламентарни избора през 2021 г. институцията на служебния кабинет показа
своите сериозни дефицити и опасен потенциал,
насочен срещу демократичната система. Президентът Румен Радев използва своите пълномощия за да осъществи чрез двата си служебни кабинета основни промени в българските институции, неформално станали популярни като "изчегъртване". В демократичната система "изчегъртване" не се предвижда, защото тя функционира чрез формални правила и легитимни институции. Ако е необходима системна борба с корупцията и реформиране на институционалната система, те се постигат чрез законодателни промени, преобразуване на съдебната система и елементи на изпълнителната власт за да се постигне по-ефективен контрол върху спазването на закона. Персоналната наказателна отговорност се осъществява чрез независимото правосъдие, а не чрез милиционерски рейдове в институциите.
Чрез своите служебни правителства Румен Радев сериозно разшири своите пълномощия и неформално акумулира огромна власт, непредвидена от Конституцията за позицията на държавния глава в България. Нещо повече - тази власт се разгръща в периоди на служебно управление, в което няма парламент. В ръцете на Румен Радев служебното управление се превръща в инструмент за еднолична власт, за която няма предвидени ограничения. Неформалното разширяване на неговите властови правомощия стигна дотам, негови политически протежета публично да получават "благословията му" и елементи и цели групи от състава на служебните му правителства да бъдат просто инсталирани във формулата на властта, която се конституира чрез новоизбрания парламент. За съжаление, тази разширена президентска власт е не само неформална - законодателно несанкционирана, но и напълно безотговорна. В момента, в който номинираните от ментора Радев лидери на новото управление се срещнаха с реалните предизвикателства на властта и започнаха да взимат нелеки управленски решения - президентът се изтегли в ролята на "политически наблюдател", критикуващ изпълнителната власт, без да осъзнава и да поема своята отговорност за нея - такава, каквато тя се е формирала под неговото менторство. Тази "независима" позиция на президента е толкова по-парадоксална, колкото по-голяма е неговата съхранена и при управление с действащ парламент неформална власт.
България навлезе в поредна политическа криза, при която най-вероятният изход от институционалната блокада ще бъдат нови предсрочни избори - т.е., ново служебно правителство. Но партийнополитическата система у нас е в задълбочаваща се криза, която може да се опише с една единствена дума - фрагментация. Все по-голям брой, все по-малки, все по-шумни политически фракции, споделящи все по-малък потенциал за споразумяване и излъчване на действена изпълнителна власт от поредния парламент. Ако следващото НС се окаже отново в състояние да не може да излъчи кабинет, отново ни чака поредица от служебни кабинети, с които
Румен Радев ще управлява без парламент продължително и както намери за добре
Тази ситуация е опасна. В един момент президентът може да направи публично извода, че не една или друга партия, а цялата партийнополитическа система е загубила управленския си потенциал и трябва да бъде заменена с друга конструкция - например на един полупрезидентски режим. Който би имал по-скоро измеренията на путинизъм, отколкото на голизъм от типа на Петата френска република. В условия, при които хората вече са привикнали с настоящата ситуация - Румен Радев държи властта, а протежетата му носят отговорността и вината за неблагополучното управление - една промяна в посока еднолично президентско управление може да се осъществи прекалено и опасно лесно.
Мисля, че тази опасност трябва категорично да се предотврати. Институтът на служебното правителство е изчерпал своя смисъл, заложен от законодателя при условия на току що прохождаща демокрация. Този институт на служебно правителство днес пред нашите очи обслужва президентската стратегия за непрекъснато разширяваща се еднолична власт. 3/4 от народните представители на настоящото 47 Обикновено НС могат да премахнат института на служебното правителство. Подобен институт не съществува никъде другаде в Европа и в демократичния свят. Неговото практикуване у нас е все по-опасно и неподлежащо на реален демократичен контрол.
*Текстът е публикуван във фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg