Светослав Пинтев

Президентът Румен Радев е на прага на най-резкия завой в кариерата си – излизане от „Дондуков“ 2 и скачане директно на партийния тепих. Където може да изяде и доста бой, разбира се – символично. 

Истински партизанин. Не от отряда „Чавдар“, много ясно.

Думата „партизанин“, между дрогото,  произлиза от италианското partigiano – „човек на партия, привърженик, човек, който взема страна“. Радев се кани да се откаже от поста президент заради пустото му партизанство.

По информация от политическите среди още днес той ще подаде оставката си като държавен глава пред Конституционния съд , за да обяви влизането си в активната политика с цел участие в предсрочните парламентарни избори.

Което си е чисто дезертьорство при правителство в оставка. Кой ще носи отговорност за служебното правителство и за съдбата на България?

Очаква се този „гениален“ ход да бъде обявен символично извън столицата – от Пловдив, където Радев е планирал публична поява на 21 януари. Най-добре под паметника на Альоша. За да е ясно всичко. 

Идеята му явно е да се подчертае образът на „народен президент“, който напуска институционалния комфорт и слиза на терена на... партизанщината.

Президентският секретар по сигурността и отбраната Димитър Стоянов, бивш военен министър, пусна наскоро странно видео, в което „хората“  призовават Радев да направи партия, както писахме.

В клипа, който е близо до комичното, участват персонажи, непознати за широката общественост, които неистово искат партия на Радев. Незабавно. Просто не издържат вече без нея.

Един от „гениите“ там го призовава плачевно: „Сега Ви моля, г-н генерал, моля Ви, влезте дълбоко в политиката, отървете българския народ от тази агония!“

След това друг „гений“, зад бюро, отговаря на въпроса дали би подкрепил Радев, ако влезе в политиката: „При положение че се кандидатира – винаги!“ Бюрократите същ го искат, какво да правиш.

Третият сладур е представен като представител на „работническата класа“.
„Ще гласувам за генерал Румен Радев, ако се кандидатира“, казва с димитровски плам той.

Доста грубо...

Редно беше Радев да уволни този съветник, който го забърква в политиката, но двамата несъмнено са в сговор.

Ако Стоянов толкова силно го иска, можеше да му го каже лично. Нали му е съветник, нали се виждат? Но става въпрос за брутална пропаганда от президентската институция.

Но чуваме, че Радев малко се колебае. Дано да се намери някой със здрав разум около него и да го спре преди да скочи, защото иначе най-вероятно ще се провали с трясък, а и може вече да го няма Путин, та да се оплаче…

В кулоарите на парламента вече усилено се въртят и  съвсем конкретни имена за служебен кабинет. Най-често споменаваното за премиер е това на подуправителя на БНБ Андрей Гюров – въпреки че статутът му в т.нар. домова книга е повече от спорен, а около него все още тегне сянката на проверката на антикорупционната комисия.

Вътрешното министерство пък щяло да бъде поверено на Бойко Рашков – редовен участник в служебните формати на Радев и човекът, при когото МВР се изложи с ареста на Бойко Борисов, по-късно обявен за незаконен.

Политолози коментират усилено, че Радев умишлено е протакал решението си до последния възможен момент, за да държи фокуса върху себе си. „Той концентрира вниманието и изчаква, за да влезе в кампанията като централна фигура, а не като още един партиен лидер“, коментира неговият Андрей Райчев. Според него проектът на Радев ще разчита повече на личния му рейтинг, отколкото на ясна партийна структура.

Само ще припомним, че бившите президенти рязко губят рейтинга си, когато вече не са първите хора в държавата. Винаги.

Съветници на президента под сурдинка признават, че целта не е непременно изборна победа. По-скоро се цели пренареждане на левия и националпопулисткия спектър. Строяване на петата колона на Кремъл, бихме го нарекли.

Очакванията са формацията му да не вземе особено висок процент – но това може да се окаже достатъчно, за да доубие и без това разпадащата се БСП, да изтласка и маргинализира „Възраждане“. Което не е лошо.

Може Радев да е като Фауст! „Онази сила, що злото все желае, а твори доброто“, както приблизително се е изразил Гьоте.

С други думи, проектът „Радев“ може да свърши мръсната работа: да начертае терена на ново, да отслаби старите играчи и да остави след себе си политическо минно поле. А дали това е обмислена стратегия или глупост – ще стане ясно много скоро.