Антон Антонов
Преди 80 години червеният съветски ботуш овладя без война, древното Царство България. СССР беше легитимиран като „двоен освободител“ от „Отечественият фронт“.
Царство България, без да е било във война със СССР, става обект за завземане и вкарване в орбитата на съветската лагерна система в Източна Европа. Червената лумпениада бе възкачена на власт. Последваха години на репресии срещу представители на законната власт, българското офицерство и пробудената интелигенция. Национализирани бяха фирми и имотите на заможните българи, както и на репресираните и изселени хиляди семейства. Земеделските земи насилствено бяха вкарани в ТКЗС , а в учебните заведения се създаде репресивна система на „привилегиите“ за прием на децата на партизани и активни борци, на младите хора в учебните заведения от всякакъв род. Подходът беше, класово партиен!
Държавата започна да се управлява еднолично от БКП и нейният „елит“ – Първи /Генерален/ Секретар, политбюро и Централен комитет! И всички те охранявани от пряко подчинените им „специални“, служби и охранители. По Кремълски заповеди „народната република“ България стана член на Варшавският Договор и СИВ и всичко, което беше наредено от Москва. Границите за редовите българи на практика бяха затворени.
И така след 45 години лагерна „демокрация“, дойде време за пробуждане и промяна… За съжаление БГ-народецът, не пое инициативата и действието, за да стане истинският Суверен, който да реши своето и на децата си, Бъдеще… Защото, към промяната, наречена „перестройка“ тръгна пръв Кремъл… Защо ли? Защото, Соцлагерът, начело с „Великият СССР“, загуби тотално съревнованието с „Омразният Капиталистически Запад“…
Или след като соцлагерът се провали и не успя да съгради „безкласовото“ общество. Вместо него беше изградена и управлявана от безпросветни комунисти една категорично класово разделена лагерна държава.
И отново за народите от Соцлагерният Свят началото бе изкомандвано от Кремъл. Просто Висшата Номенклатура в Москва и номенклатурата в останалите подопечни държави, решиха да тръгнат по нов път. След като не успяха да победят „Капиталът“ на Запад и да изградят Комунизма, Те решиха да изградят Свой, постлагерен Капитализъм. И мигновено забравиха за „управляващата работническа класа“, и „трудовият народ“. Междувременно, в последното десетилетие висшите номенклатурчици, започнаха да изпращат наследниците си, да учат не в Москва, а на Запад… Защо ли? За да могат да управляват, новият тип държава в соцлагерна Европа. След промените по върховете на СССР и останалите лагерни сателити, поради възраст и изхабяването, на преден план бяха изтласкани децата и внуците на червената олигархия, както и послушните им охранители.
10 ноември 1989 – началото на несвършващия преход към постлагерната „демокрация“
На 10-ноемврийският пленум“ на ЦК на БКП, бе поставено „началото“ по кремълски модел. Набързо се сбогуваха с Другарят Тодор Живков и неговите най-приближени „другари“ започнаха да изпълняват кремълската заръка за „перестройка“, но по български образец. Главният задкулисен стратег беше Андрей Карлович Луканов! Посоките в началото бяха две – политическа реформа на новата държава, както и поставяне на началото на ускорена приватизация на сериозните предприятия, банки и др.
В действителност 10-ноемврийският пленум, който по-скоро се оказа Самопреврат на БКП, като първа цел, с оглед планираното бъдеще, бе решено да прекръсти Партията на БСП Втората задача, беше по-сложна. Защото, схемата налагаше реанимирани забранени партии – БСДП, БЗНС/НП/ ДП, РДП. Както приобщаване на някои граждански сдружения и новият Синдикат „Подкрепа“. Или да се създаде, контролирана „опозиция“. Така беше създадено на 7 декември 1989 г. СДС. А на 3 април 1990 г., БКП, стана БСП! Следващият, стратегически ход на Групата около Андрей Луканов, беше, да започне роене в току що оформилата се „опозиция“. Старите партии и стари лидери постепенно и методично бяха игнорирани от ръководството на СДС. С особена сила това активираше в БСДП, активен участник в Социнтерна. За да може да бъде заменена от БСП. Този процес беше активиран и в другите стари партии. До като СДС остана самотен играч на избори, въпреки че беше коалиция …
И след като веднъж СДС се добра до властта червените стратези, подкрепени от новосъздадената олигархия и многобройните мутренски групировки показаха на СДС, че проектът е обречен., властта на проектът „СДС“, беше обречена… Задаваше се нов проект, за който беше използван авторитетът на монархическата институция в лицето на НВ Цар Симеон II. Създадено беше НДСВ, което спечели поредните избори. По това врем, във властта бяха вкарани група юпита, деца и внуци на старата номенклатура.
Употребен беше и НВ, като набързо беше заменен с ГЕРБ…Или, отново, ново начало? Търпение и то няма да трае дълго… Роенето продължи и продължава в различни посоки. СДС вече съществува само формално, защото там се оформиха други формацийки – „Да, България“, ДСБ, ДБ… И след като ГЕРБ, изглеждаше силен и властен, оглавяван от своят Лидер, отново по улиците на София, излязоха протестъри от всякакъв род, вид и посоки. Имаше и цели групи младежи, учещи на Запад, които викаха „Долу ББ“… Но когато ги питаха, „а какво ще правим после“ - Те отговаряха, „после ще му мислим“… Но и то се оказа измислено… С помощта на лидерката на БСП и категорично с подкрепата на действащият президент Радев се появиха внезапно нова група юпита, този път образовани в САЩ, даже Харвард, недоказано. С чисто нов Проект „Продължаваме Промяната“. И отново, наследници на „парт-номенклатурата“… Тези лица с неясни гражданства и други правни проблеми, първо направиха коалиция с ДБ, а след това овладяха властта, но за кратко…
Така се даде началото на сериала „Избори след избори“!
Пет пъти избори за две години. И отново избори, на 27 октомври 2024 г., за шести път, от април 2021 г., насам! Какво се случва при избори и то толкова, начесто? Създаването на хаос в държавата България, който несъмнено обслужва интереси на една и съща деструктивна сила последните 35 години и тя е известна – Путинова Русия. Или с други думи – започна едно роене на многополюсната „опозиция“, което вече обхвана и БСП/БКП/, преливайки се във „Възраждане“, „Величие“, и други прокремълски мутанти…
При днешната политическа реалност у нас парламентът и подстъпите към него са заети от формации, мутанти на „прехода“, устремени към постлагерния „капитализъм“ . А това реално са всички политически образувания, нароени след 1989 г. в държавата на несвършващият „преход“. Всички тези партии и коалиции и техните лидери днес трябва да отидат в историята…
Българите най-после трябва да се консолидират около наистина демократични и съграждащи принципи, които да изведат и бъдещите поколения на Родина на евроатлантическата писта, Напред, към Бъдещето!
Нека в тези дни на разпад и разединение да си припомним символният призив „СЪЕДИНЕНИЕТО, ПРАВИ СИЛАТА“, както датите свързани с Денят на Съединението и Денят на Независимостта на България! На тези дати – „6 септември“, и 22 септември“, Българската Власт и Българският Народ са гледали Заедно, в една посока – Напред към Европа!