Агенцията за бежанците е отказала убежище на руската гражданка Ирина Дмитриева, противничка на Путин и майка на дъщеря с лекарственно зависима кистозна фиброза.
Публикуваме без редакторска намеса историята на майката, която тя сподели във Фейсбук:

Fще от самото начало на идването на Путин на власт, с първата му стъпка като президент – връщането на химна на СССР – започнах да предчувствам лошото. Всеки път пътувах на 100 км от Москва, където бях регистрирана, за да гласувам срещу него и срещу свързаните с него проправителствени партии, с надеждата, че този външно невзрачен чекист няма да остане там за дълго. Но надеждите избледняваха с всеки поредни избори, все повече и повече манипулирани, докато след срамната рокада на Медведев/Путин през 2012 г., след първите наказателни дела срещу протестиращи, надеждите не умряха напълно.

След това анексирането на Крим, ужасното начало на войната с Украйна, бомбите над втората ми родина. Към този момент вече бях изпаднала в потискаща зависимост от държавата, която се плъзгаше към диктатура: имах малка дъщеря с лекарственно зависима кистозна фиброза, чийто живот се беше озовал в ръцете на служители отговорни за разпределянето на бюджета за осигуряване на скъпи лекарства. Участвах в много протестни акции, като се започне с митинги на улица „Болотная“, открито писах в социалните мрежи за отношението си към властта, към обществото, което не разбира до каква катастрофа водят действията й; бидейки лидер на московската пациентска организация за подпомагане на пациенти с кистозна фиброза не криех позицията си в разговори с държавни служители на различни нива. Но всеки път, когато излизах по площадите и улиците на Москва заедно с прекрасните протестиращи, всеки път виждайки с ужас и отчаяние жестокостта, с която полицията, ОМОН и Националната гвардия се разправят с мирните невъоръжени хора, най-добрите граждани от моята страна имах на ум, че не бива да се озова в полицейски бус, определено трябва да се върна у дома, където дъщеря ми ме чакаше, защото тя няма никого освен мен. Основната ми война беше на фронта на битката за живота и правата на детето ми и други пациенти като нея, срещу които руската държава разгърна съпротива, приемайки нечовешки закони, орязвайки финансирането на лечението, изтласквайки европейските фармацевтични производители от пазара, заменяйки техните доказано висококачествени продукти с животозастрашаващи местни аналози.

Дългогодишните усилия - срещи с длъжностни лица, интервюта, писане на жалби, писма, петиции, стоене на пикети за лекарства и лекари, не донесоха нищо друго освен чувство за собствено безсилие. Империята на Путин от лъжи и безчовечност стана по-силна и по-твърда. Загубите на пациенти, които не са получили помощ, само нарастваха, като жертвите на тази вече почти загубена война. Пълномащабната атака срещу Украйна, където са родени баща ми и неговите предци, чийто гражданин е възрастният ми син, срещу любимата ми страна, където срещнах само доброта, топлина и подкрепа, през февруари тази година беше последната капка, която преля чашата на способността ми да оставам на руска земя. Не искам да се свързвам с тази чудовищна фашистка страна, в която Путин превърна Русия, с граждани, които подкрепят убийствата и варварството.

Заедно с болната ми дъщеря заминах за България, с която се запознах за първи път през 2014 г., надявайки се на нейните демократични европейски ориентири, и подадох молба за статут на бежанец. За съжаление българската Държавна агенция за бежанците не намери основание да одобри молбата ми, не прецени, че нещо застрашава сигурността ми и такава на дъщеря ми. В текста на отказа се казва, че не мога да потвърдя документално посещенията на полицията в къщата ми, тъй като полицаят, който дойде, не е съставил протокол, а дойде да проведе предварителен разговор, а второто посещение се състоя, когато вече бях напуснала Русия. Публичните ми публикации в социалните мрежи също не бяха счетени от агенцията за потенциално опасни за свободата ми, въпреки новите репресивни закони на Путин за фалшификати и обиди към властите, въпреки многото административни и наказателни дела, образувани за невинни коментари в мрежата. Съмненията на агенцията бяха, че не съм й предоставила делата, заведени срещу мен, които биха подложили на опасност в Русия преди всичко живота и здравето на дъщеря ми, тъй като тя беше заложник на тази държава.

Сега ме помолиха да се върна в Русия и да живея в мълчание или, вероятно, да получа наказателна присъда и след това да се върна с молба за убежище, което, разбира се, не мога да направя, тъй като няма да напусна страната... За мен това е недопустимо и невъзможно. Всичко, което правя, го правя в името на дъщеря ми, която е отгледана и възпитана като яростен антипутинист, антифашист, която обича Украйна и от дете, в училище и с приятели не крие позиция си. Всичко, което правя, го правя в името на нейното бъдеще, а тя няма бъдеще в Русия нито във физически, нито в човешки смисъл. Пожелавам на Украйна бърза победа, опустошителен край на фашисткия режим в Русия и по-нататъшна лустрация. Слава на Украйна!