Който твърди, че Русия вече е слаба - или го прави нарочно, или лошо познава руската имперска традиция

Огнян Минчев

Натрупващите се сведения за мащабна подготовка на режима в Кремъл за война срещу други европейски страни след Украйна влизат в открит конфликт с настойчивите твърдения на водещи фигури от аналитичната общност (George Friedman), че Русия е вече толкова слаба, че не може да завладее Донбас, та камо ли да се впусне в атака срещу друга съседна страна.

Ако подобни твърдения не се правят нарочно - по поръчка, те очевидно са свидетелство за лошо познаване на руската имперска традиция и на

логиката на руския експанзионизъм,

мотивиран от стремеж към "изнасяне" на вътрешните конфликти и дилеми в обединяваща населението великоимперска агресия. Колкото по-слаба вътрешно е империята - толкова по-вероятна е завоевателната агресия към имперското обкръжение. Затова ироничните подмятания на петата колона - "Хайде, решете сега, Русия силна ли е или слаба" - са неадекватни. 

Отслабването и провала на Кремълския режим се транслират по обичайния имперски алгоритъм във външна експанзия. Тя започна през 2014 г. срещу Украйна, когато силовото налагане на промени в конституцията на РФ за трети президентски мандат на Путин доведоха до протестите от 2012 г. Анексията на Крим и части от Донбас "възстанови имперското единство" на руския народ. И така - стъпка по стъпка - с пропаганда, със засилващ се авторитаризъм, с открита агресия срещу Украйна през 2022 г. - вътрешния провал на модернизацията на Русия

се отля във все по-арогантен империализъм.

Руският елит се състои от две основни групи. Първата - т.нар. "режимни либерали" - са финансово-корпоративната олигархия, която ограби огромната страна, изнесе в чужбина значителна част от нейния ресурс и по така провали модернизацията на страната. Втората - криминализираните мрежи на т.нар. "силовици" - установи авторитарен режим и провали възможността за ефективно управление на Русия, възраждайки нейния "последен" - и най-често употребяван ресурс - външната експанзия. Днес няма друг реалистичен път за

развитие на Путинова Русия освен самоубийствена

- но поддържаща режима във времето на агресия навън. Уви! 

Всички нормални хора биха желали да видят една отговорна, цивилизована, свястна Русия - като съсед, като партньор, дори като съперник. Нямам съмнения, че времето за една подобна Русия ще дойде в бъдещето. Но днес реалността е тази - непоносимата слабост и вътрешна конфликтност на Кремълския режим тласка РФ към поведение на външна агресия. Войната е последния ресурс за оцеляване на режима. Защото е слаб - не защото е силен.