През 2021 г., на всеки милион българи 81 са загубили живота си в катастрофа. Цифрите са публикувани в статистика, представена от Европейската комисия. България стои на второ място в черната класация в Евросъюза. Броят на смъртните случаи се е увеличил с 21 % през 2021 г. През 2023 г. броят на загиналите в страната към 30 май са 187. Пиша тази статия вече трети ден и сменям цифрата на загиналите няколко пъти. Върти се като водомер на всяко презареждане на сайта на МВР - 181, 183, 187…Измамно времето ме кара да си мисля, че колкото по-бързо я напиша, толкова по-малко българи ще са умрели на пътя.
Докато у нас безуспешно години наред се опитваме да се измъкнем от челните места на черната класация, във Франция, в неделя, 28 май, министър-председателят Елизабет Борн съобщи, че след поредица от произшествия в страната, наказанията за шофиране под въздействието на наркотици "несъмнено ще бъдат увеличени" още през юли. "През юли ще свикам заседание на междуведомствената комисия по пътна безопасност и ще трябва да разгледаме отново наказанията, които без съмнение ще бъдат увеличени за тези, които шофират под въздействието на наркотици", заяви тя. Навсякъде по света има смъртоносни пътни инциденти, но мащабите са различни. В България цифрите са пагубни за населението.
Сравнението между Франция и България е необходимо, за да се подчертае още по-ясно липсата на адекватна държавност у нас. Двете европейски държави, както и много други, имат един същ проблем, но докато в западната ни съседка правителството прилага скорострелно решението, у нас правителството чака да бъде молено от почернените роднини на жертвите във войната по пътищата. Близките на загиналите са принудени да протестират и да затварят пътища, за да изпратят иначе очевидното послание, че България има огромен проблем за решаване, заради който измира нейната младеж. Успехът обаче на протестиращите у нас изобщо не е гарантиран. Смущаващо е, че скръбта на опечалените семейства попада в радара на политически партии, които планират да политизират детските гробове, за да засилят властта си на политическата сцена. Прокуратурата се е окупирала в това отношение все едно не съществува, а жертвите всеки ден се увеличават.
Някои от протестиращите носят тениски с надпис “Системата ни убива”, но всъщност системата не е особено чувствителна към подобни декларации на отвращение. Какво е системата? Системата са хората, които уж управляват България, но от край време за всеобщо разочарование са заети с по-сериозни проблеми за решаване от това да мислят за умрелите дечица по пътя. Децата на системата отдавна са изпратени на безопасно разстояние от държавата, оглавяваща смъртните класации на европейските пътища. Надеждата на хората е, че управляващите, наричани още “тези, от които зависи промяната”, са достатъчно мотивирани. По нищо не личи обаче стремеж към реална промяна. И ако не са в чужбина, то “скъпите” за българския елит наследници се возят в условия на пълна сигурност в големи и здрави автомобили, шофирани от професионалисти, а протоколът за сигурност е много по-сериозен от това, което ще чуете в интервютата. Децата на управляващите не чакат автобуса в 22 ч. по тъмни булеварди, където шофират пияни и дрогирани дилъри от Студентски град. Не се движат пеш и непридружени докато случайно не ги отстрелят с поредния стар, но тунингован голф, купен от Германия, с пренавит километраж, докаран в Горубляне, продаден на местен джигит. В действителност, ако съдим по закъснелите реакции на управляващите, дори може да възникне предположението, че протестите се възприемат по-скоро като досадна инициатива, защото държавата си има много други по-сериозни грижи. Тениските на протестиращите не са лоша идея, но спокойно надписът може да се замести със слогана “В България всеки сам да се спасява”.
Казусът с войната по пътищата на пръв поглед изглежда лесен за решаване, но всъщност е особено комплексен. Иска ни се да вярваме, че ако джигитите по пътищата се уплашат от по-тежки наказания и лишаване от свобода при употреба на алкохол и наркотици зад волана, ще се самодисциплинират и ще шофират по-отговорно. Дори и да последваме примера на Франция и правителството наистина се заеме с това да бъдат въведени промени в закона и наказанията при сериозни нарушение на правилника за движение станат по-сериозни, системата ще бъде ли способна да ги приложи ефикасно? Държавата разполага ли с достатъчно контрол по пътищата? Засега отговорът е явно не.
Проблемите за решаване са много. Например, пътищата в страната са лоши. Отдавна разглеждан от медиите, но никога съвестно обсъден в публичното пространство казус са голямото количество неработещите камерите по пътищата. Друг основен проблем е корупцията както на високо, така и на ниско ниво. Доказателствата за съществуването ѝ се крият именно в някои от инцидентите на пътя, когато полицаите пристигнали на местопроизшествието не контролират достатъчно старателно вземането на проби за алкохол и дрога и по-късно в съда вината на извършителя остава недоказуема. Друг проблем е, че България е транзитна държава, през която преминават много чуждестранни тирове камиони, автобуси. Както е известно, почти липсва регламент за преминаването на тежкотоварни превозни средства и те редовно се движат заедно с леките автомобили. Публична тайна е, че тези шофьори карат изключително агресивно и вероятно причината е в това, че не се страхуват от последствията. Друг проблем е, че най-старият автопарк в Европа е у нас. Вероятно е необходимо да се преразгледат сериозно и процедурите за вземане на шофьорска книжка.
След фаталния инцидент за Ани и Явор на 8 май тази година цяла България поетапно се вдигна на стачка. Протестите продължава с прекъсвания и до 28 май, когато 13 града се включват в демонстрациите с блокада на пътища. Близките на жертвите на ПТП искат справедливост, по-бързо решаване на съдебните казуси и по-тежки санкции за шофьора, особено когато е установена консумация на дрога и алкохол. Протестиращите искат присъда за “умишлено убийство”, когато правилникът за движение по пътищата е сериозно нарушен и в следствие на това има причинена катастрофа и смърт.
Изглежда сме привикнали с възпоменателните паметници навсякъде по пътищата у нас, но те впечатляват силно чуждестранните гости. Трагично е, че в определени участъци на всеки километър има кръст със снимка на умрял младеж, а понякога и на цяла група младежи. На нас изглежда отдавна не ни прави впечатление, точно както не се трогваме и от труповете на размазани бездомни кучета по магистралите, а просто ги подминаваме. Подминаваме и лобните места на децата на България без да гледаме, за да не си разваляме настроението. Изолираме се за кратко от реалността докато не минем разсеяно с бясна скорост през трупа на поредното сгазено куче.
Намаляването на смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия в България е крупен проблем, който изисква съгласувани усилия от всички заинтересовани страни, включително президентството и министерствата, правоприлагащи органи, образователни институции, органи, отговарящи за пътната инфраструктура, производители на превозни средства и водачите. Чрез приоритизиране на образованието по пътна безопасност, стриктно прилагане на правилата за движение, подобряване на инфраструктурата и възприемане на технологичния напредък, може да се достигне до създаване на условия за по-безопасни пътища. Трябва да се направи всичко необходимо, за да се предотвратят тези трагедии и да се изгради бъдеще, в което смъртните случаи при автомобилни катастрофи да намалеят драстично, а не всяко пътуване да се превръща в повсеместна заплаха по пътищата на родината ни. Стига разбира се, управляващите в България да започнат да се идентифицират с “обикновеното” население.