България е една от най-уязвимите страни членки на ЕС към външно влияние и разпространението на дезинформационни послания. Това показват данните от Индекса на уязвимостта за 2021 г., разработен от Центъра за изследване на демокрацията и измерващ податливостта на външно влияние в осем държави от Централна и Източна Европа: България, Чехия, Унгария, Черна Гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словакия.
Индексът обхваща пет сфери, уязвими на влияние от авторитарни режими като Русия и Китай - обществени нагласи, политическа обстановка, публична администрация, информационна среда и гражданско и академично пространство.
Изследването сочи, че от осемте изследвани държави най-устойчиви на зловредно външно влияние са Чехия и Румъния с 29 пункта, като след тях е Словакия с 32 пункта и Северна Македония с 40 пункта. По-уязвими и податливи на руско и китайско влияние са България с резултат 42 пункта, Унгария и Черна гора с по 44 пункта и най-вече Сърбия с 55 пункта.
Заключенията от проучването са следните:
Членството в международни структури (ЕС и НАТО) допринася за по-голяма устойчивост от гледна точка на общи политически решения и колективна отбрана. Но различията в качеството на публичната администрация, законодателството или защитата на интегритета на изборите увеличават риска от уязвимост към външно авторитарно влияние.
Нагласите сред обществото често са по-важни от институциите, административния капацитет и държавните ресурси. Нагласите се формират от информационното пространство, което е уязвим елемент във всяка демокрация. Това се отнася в още по-голяма степен за незрелите политически системи в Централна Европа и Западните Балкани, в това число и България.
При всички държави, включени в изследването, се наблюдава нестабилност на политическите институции и на общественото мнение, наследени от комунистическите режими, дълбоко вкоренена корупция, непотизъм и клиентелизъм. Все пак чуждото зловредно влияние е причина, но и симптом на уязвимостта на анализираните държави. Ако влиянието на Китай или Русия не присъстваше в региона, това нямаше да промени особено факта, че борбата с корупцията, завладяването на държавата и ерозията на свободата на медиите също щяха да са на дневен ред, посочват от ЦИД.
Руското влияние в региона и дебатът за него са значително по-разпространени, отколкото темата за нарастващите интереси на Пекин. Това е възможност да се вземат проактивни мерки за борба с дезинформацията и външното влияние, но е и потенциална уязвимост, ако информационният вакуум бъде използван от Китай.
Проучването показва, че сферата на обществените нагласи е най-уязвима сред 5-те анализирани сфери. Общите славянски корени, езиковата близост, споделената история и културните връзки са важни фактори, които влияят върху уязвимостта на обществото от руско влияние в Сърбия (с най-висок индекс на уязвимост на обществените нагласи - 61 пункта), България (56 пункта), Черна Гора (52 пункта) и Северна Македония (49 пункта). Православната църква и нейните представители често се явяват проводници на прокремълски послания или интереси и допринасят за значителната уязвимост в 4 от 8-те държави, става ясно от изследването.
Антилибералните нагласи, придружени от интензивни пропагандни и дезинформационни кампании, провеждани от играчи в публичното пространство, за които се твърди, че защитават "традиционните ценности", имат ключова роля за поляризацията на обществото, основен източник на уязвимост в България, Унгария, Черна Гора и Северна Македония. Такива нагласи често произтичат от широко разпространено недоволство и разочарование от това как работи демокрацията в анализираните страни. Според представителното проучване едва 20% от българите са доволни от това как работи демокрацията в тяхната страна, което е най-ниският резултат сред изследваните страни.
Това, в комбинация с нарастващото правителствено влияние върху медиите в някои страни, тласка хората към дезинформация и предпочитание на авторитарни системи на управление. Наличието на дезинформация както в медийното, така и в офлайн информационното пространство е свързано със силното присъствие и влиянието на прокремълски представители и послания в медиите в региона, посочват от Центъра.
Загриженост относно широко разпространената корупция, завладяването на държавата и необходимостта от засилена защита на избирателната система има във всички анализирани страни. Големи разлики обаче се наблюдават в подхода и осведомеността за чуждестранното влияние относно Русия и Китай в ключови стратегически документи като стратегии за сигурност и отбрана. Русия е призната за предизвикателство за сигурността само в Чехия, Румъния и Словакия, а Китай се разглежда конструктивно само в Словакия. Сърбия и България се отнасят към Русия предимно приятелски.
Общият индекс на уязвимост на България е 42 пункта - това я поставя на 4-то място по податливост на външно влияние сред страните, включени в изследването. Дълбоко вкоренените исторически и културни връзки с Русия спомагат за тази уязвимост. Това се отнася и за широкото прокремълско влияние в медийния сектор и способността на проруските неформални мрежи да влияят върху вземането на решения у нас. Сред страните от ЕС, включени в Индекса на уязвимостта, българските политически партии са оценени като най-проруски и най-малко пронатовски настроени въз основа на тяхната публична реторика. Китай е значително по-малко забележим в публичния дискурс, но предвид нарастващите икономически интереси на страната в региона, той може да се превърне в значим фактор в бъдеще, прогнозират от Центъра.
Индексът показва, че България е най-уязвима към чуждо влияние в сферата на обществените нагласи (с резултат от 56 пункта) и в информационната си среда (с резултат от 44 пункта), а това са именно сферите, които формират обществените възприятия. Нивото на уязвимост на публичната администрация също е високо - резултатът от Индекса е 38 пункта (за сравнение Сърбия води класацията с най-уязвима администрация и резултат 51 пункта, а Чехия е най-устойчива с индекс от 19 пункта). Състоянието на гражданското и академичното пространство в България са оценени около средното за изследваните държави - тук Унгария и Черна гора са с висока уязвимост от 51 пункта, а Чехия и Словакия с най-голяма устойчивост, съответно 23 и 25 пункта.
Изводът е, че България е една от най-уязвимите страни членки на ЕС към външно влияние и разпространението на дезинформационни послания. Предизборната обстановка в страната допълнително е засилила ефекта на поляризация и разделение на обществения дебат в медийното пространство.
Според ЦИД е необходимо българските медии и правителството, както и гражданските организации да предприемат спешни координирани мерки за по-добра защита на демократичните дебати от пропаганда и дезинформация, включително произхождаща от външни авторитарни източници.
България е една от малкото страни в Европа, които не развиват такава политика и не участват в дебатите на европейско равнище по отношение на Планa за действие за европейската демокрация, който предвижда общи мерки за предпазване от пропаганда и дезинформация, посочват още от Центъра.