“В отделението по изкуствознание с тревога започнахме разговор за неграмотността, която се вижда в публичната реч", заяви акад. Светланка Куюмджиева, председател на Отделението по изкуства и изкуствознание на Събранието на академиците и член-кореспондентите на Българската академия на науките (САЧК).
“Важно е не само какво казваме, но и как го казваме. От заседанието на Националния съвет на партията “Продължаваме промяната” видяхме, че има неподходящ изказ при коментирането и както се казва език мой, враг мой”, отбеляза акад. Куюмджиева.
Тя подчерта, че реториката, красотата, правилността на говора винаги е била във фокуса на общественото внимание от край време. “Чрез неправилното говорене се губи родовата ни памет. БАН, историческата ѝ мисия винаги е била да обръща внимание на образованието, на духовността. Днес ние виждаме т. нар. чалга култура, която ни засипва навсякъде.” - поясни още тя.
По думите й има учебници, в които влизат неприлични думи: “Ако наистина в учебниците влизат неприлични изрази дали би било добре да си задаваме въпроса защо младите нямат уважение към никого?”
Акад. Светлана Куюмджиева призова Министерството на образованието и науката, Министерството на културата, висшите училища, депутатите от всички партии, публичните личности и особено българските медии с техните големи възможности да обединят усилия за съхраняването на езиковата култура и за налагане на граматично и интонационно правилна словесност.
“Ако всички започнем да работим заедно, ще постигнем успеха”, убедена е акад. Светланка Куюмджиева.
Член-кореспондентът на БАН Мирослав Дачев подчерта, че чрез този призив те изразяват не само своята тревога, но и приканват към разговор за политика за езика. “Тази наша тревога не идва само от посегателството върху публичното слово, но се губи чувствителност към тези посегателства. Езикът, културата, историята е основата на всяка една идентичност”, каза Мирослав Дачев.
“Езикът се променя с образователни програми, с превръщането на езиковата компетентност за всички. Всички институции трябва да се ангажират с борбата за запазване на словото, дълбоката страна е, че тази езикова компетентност трябва да се изгражда бавно и тя да бъде утвърдена.” - подчерта още член-кореспондентът Мирослав Дачев. /БГНЕС