Безродници комунисти и безродници националисти изнасилват за политически цели паметта за генерал Луков

Луковмарш се превръща в една абсурдна демонстрация на хора с крайни възгледи, а паметта на един достоен българин е непоправимо очернена

 

Станислав Станев

Наближавайки 13 февруари (датата, на която ген. Луков е подло застрелян в гръб пред очите на дъщеря си), традиционно започват да се вихрят емоции около личността му. Емоциите са в двете крайности, но за съжаление и двете крайности имат общ „родител“ - този, който уби генерала и репресира спасителите на българските евреи.

Едната крайност – най-вече бивши ... симпатизанти на Партията, сега с демократична окраска, както и незапознати, но плюещи хора, които се изхранват от „проекти“, финансирани от (не)известно къде.
Те твърдят, че генерал Луков е антисемит и му приписват всички грехове, за които могат да се сетят. Истината или не ги интересува, или не им е изгодно да се знае. Затова и, наближи ли 13 февруари, започват да надяват „демократичен“ вой и да сатанзиират всеки, който мисли различно или пък да звучат тежко в критиката си към Луков.

Емблематично място в личната ми класация заема поста на един бивш министър на отбраната, написан през 2018, който стои и до днес. Бившият министър в момента е на хубава длъжност и заплата, благодарение на държавата.

v_salamanov_fesa.jpg

На незапознатите ще обясним, че депортацията на евреите от Македония и Беломорието (за което България няма вина, защото тези земи са под чужд суверенитет) започва през март 1943 г. А генерал Христо Луков е подло убит на 13 февруари 1943 г. Очевидно е, че 

няма как да подкрепи депортацията от отвъдното...

 Освен всичко останало, към този момент вече пет години Христо Луков не е политически  фактор в държавата. През 1938 г. след конфликт с Царя той подава оставка и се оттегля от поста си министър на войната. 

И докато тези факти може и да не са ясни на широката общественост и на шепа гръмогласни червени кречетала, за бивш министър на отбраната няма извинение. Едно че той така или иначе се явява един от наследниците на ген. Луков на поста и би следвало от елементарно уважение към службата да се запознае. И друго, че самият той (не говоря за Луков...) има военно образование и би следвало да е наясно и с фактологията. Т.е. няма оправдание за посланията си, които неоснователно очернят паметта на един достоен български генерал, клеветейки го в антисемитизъм.
Мога много да говоря за Луков и евреите, но няма да се изкуша да отегчавам аудиторията, затова ще визуаизирам отношенията между него и еврейската общност в България със следната извадка от кореспонденцията на министерство на войната.

gen_lukov_evrei.jpg

Имам я благодарение на един достоен български евреин, който не се изкушава да вкарва политически емоции и е благодарен на българските цар, народ и църква за спасението.

В интерес на истината, има български генерал, който действително е проявявал симпатии към Германия и е залитал по антисемитски виждания, но този човек НЕ Е Луков. Няма да му споделя името, за да не наливам вода във воденицата на хулителите. Ако ги интересува, да си го потърсят сами... 

Втората крайност са значителна част от организаторите на Луковмарш. Сред тях има и свестни момчета и момичета. Но за съжаление има и огромно количество хора, които използват портрета на генерала, за 

да блеснат в обществото

 и да популяризират крайните си възгледи – такива, каквито самият Луков не е имал приживе. По този начин Луковмарш се превръща в една абсурдна демонстрация. Именно абсурдността е причината не само аз самият, но и много други хора, които се възхищаваме от достойнството на българския генерал, да не се присъединим към този „марш“. Защото ясно съзнаваме, че паметта на генерал Луков се изнасилва за политически цели, като „маршът“ освен всичко останало дава прекрасни аргументи в полза на първата категория клакьори и така, спорейки си от година на година, паметта на един достоен българин е все по-непоправимо очернена. АБСОЛЮТНО НЕОСНОВАТЕЛНО.
За съжаление имам все по-твърдото лично убеждение, че за някои партийни групи и/или за някои личности това да унизиш Родината си е въпрос на ... чест
Тук с болка, като българин и данъкоплатец мога да посоча един български президент, който при свое официално посещение в Израел от името на държавата направи нещо като признание на вина. В този мой личен позорен списък е и името на един български учен (отишъл си съвсем скоро), който в качеството си на заместник-председател на Народното събрание на България, отиде в Израел и изрече тежка клевета към Родината ни. Тогава на този човек беше потърсена политическа отговорност. Благодарение на Дянко Марков, царски офицер, авиатор, взел дейно участие в сломяването на Третия райх, а след това лагерник и затворник, човек с широка душа, добро сърце, с много приятели евреи, опозорилият се политик загуби поста си на заместник-председател на Парламента. Определени кръгове така и не можаха да простят на Дянко Марков и вече десетилетия наред засипват личността му със словоблудна помия и неистини. Интересно е да се отбележи, че най-много хули срещу България по въпроса за спасяването на евреите идват освен от кръговете, които се самоопределят за говорители на всички евреи и от хора в и близки до БСП. Иначе казано активисти, партията, която репресира и изби много от спасителите на евреите, включително и самия ген. Луков сега се опитва да постигне нови върхове от хуленето на България. Като не могат да малтретират физически, те 

малтретират психически

 и благодарение на охотно дадената им трибуна. 
Искам да обърна внимание на факта, че далеч не всички евреи споделят клеветите към България. Има и такива, които от десетилетие защитават репутацията на Родината ни. На общата ни РОДИНА. Няма да забравя как споменаването на един от тях - Самуил Ардити – предизвика възклицанието „фашист“ от група хора, които иначе твърдяха, че като евреи търсят само истината.  
Много работи мога да кажа по темата, но ще се огранича с цитат на Дянко Марков от трибуната на Народното събрание
„В Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия - 50 на сто, в Румъния - 28 на сто, в Холандия, Белгия и Люксембург - 56 на сто, в Дания - 1,5 на сто (70 души са унищожени). Всички други са спасени чрез лодки. В България седи 0! В България седи 0, господа! ... Тази нула, аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек!“

Гордея се, че съм българин, гордея се, че моят народ спаси българските евреи и се гордея с евреите, които изоставяйки личните си работи, се борят да бранят репутацията на България, която ги спаси.

„Идвам тук да благодаря на българския народ, който ми подари живота и живота на моите сънародници!“, казва Самуил Ардити* в предаването „Още от деня“ по Канал 1, 08.03.2019

* Въпреки че инвестира десетилетия от живота си, за да каже на света истината за България, Самуил Ардити все още няма официално признание от държавата ни. За сметка на това всякакви знайни не незнайни заслужили и не ... се кичат с орден „Стара Планина“