Ние сме длъжни да застанем на цивилизованата страна в света. Един ден, когато това зло приключи и нови хора поведат напред Русия, тя ще се върне към цивилизования свят. В Украйна има война, а не специална операция. Ако е така, тогава романът на Лев Толстой нямаше да се нарича "Война и мир", а "Великата военна операция и мирът".
Доста тревожен е фактът, че 80 на сто от сърбите са против санкции срещу Русия и режима в Кремъл. Това са хора, които подкрепят агресията на Путин срещу Украйна, които намесват и историческото братство и отношенията с руския народ. Но, това поведение на гражданите не е никак трудно за обяснение. Агресията срещу Украйна Путин обясни с историческата грешка, с фалшивата държава, която няма право да съществува. Доста години преди това изявление при нас пропагандата на КГБ, на сръбско-руската УДБА непрекъснато повтаряше, че Босна и Косово са фалшиви държави, че Черна гора е историческа грешка. Тези хора не искат европеизациа на Балканите, те искат Путинизация на Балканите.
Западът със сигурност не иска тук да се мразим и отново да се убиваме един друг. Западът иска да се присъединим към тази цивилизационна среда в Европа, а Русия иска точно обратното. Русия на Владимир Путин има интерес на Балканите непрекъснато да има конфликти, омраза, да се изчака удобен момент за някакво нещастие тук и Русия да се закотви тук, преди всичко сред сръбския народ. Тази "путинофилия" стана особена агресивна след 16-ти октомври 2014 година, когато Путин посети Белград и когато тогавашния президент Томислав Николич го целуна девет път и му организира грандиозен военен парад. Най-често за заставането на страната на Русия като аргумент се посочва и се твърди, че Москва защитава Косово и е срещу независимостта на Косово.
Хората в Сърбия са жертва на една тежка неистина, която бе наложена от пропагандата и се превърна в национален култов мит. Пълна неистина е, че Русия пази Косово. Ден след Споразумението от Куманово в СС на ООН бе гласувана резолюция 1244, с която благодарение на гласовете на Русия, на Сърбия бяха отнети територии и суверенитета над Косово, и Белград бе принуден да премахне всички свои власти от там. През 2006 г. се водиха преговори във Виена за статута на Косово. Тогава аз бях министър на външните работи. Посредник бе Марти Ахтисаари. Той благодарение на гласа на Русия се придържаше към 4-те принципа: няма връщане на Сърбия в Косово, няма връщане на ситуацията от преди резолюцията 1244, няма подялба на Косово, няма обединение на Косово с Албания и албанците са длъжни да гарантират максимално правата на сърбите и да защитават сръбското културно-историческото наследство в Косово. За всички тези неща Русия гласува "за", но когато трябваше да се приеме предложението на Ахтисаари Русия започна да търгува. Москва каза - ние подкрепяме всичко, но с условието същият статут да получат Абхазия, Осетия и Приднестровието. Когато им казаха "но вие гласувахте в ООН", руснаците отговориха: "тогава това беше в наш интерес". Тогава Украйна още не бе в играта. /БГНЕС
*Коментар на Вук Драшкович, бивш сръбски министър на външните работи и лидер на Сръбското движение за обновление.