Ново издание на „Прокурорският надзор“ , една книгата за историята на прокуратурата, ще бъде представена на 8 юни, вторник, 17.00, ул. "Пиротска" 7, Съюза на юристите в България.
Писана е преди почти век, но е по-актуална от всякога
Главният прокурор Иван Гешев , куп министри и всякакви политици да прочетат монографията на Светослав Велчев, да си водят блележки, а после да ръсят акъл как да се промени институцията, за да е полезна за България.
Изданието е трета книга от поредицата "Българско юридическо наследство" на "Нов български университет". Целта й е да публикува трудове на видни български юристи, които са оказали влияние върху развитието на
българската и световната наука за правото
Книгата представя историята на прокуратурата като институция, проследявайки нейното развитие от Античността до 20-ти век.
Разгледани са особеностите на всички европейски прокуратури, както и на българската прокуратура, включително отношенията- прокуратура / съд, прокуратура / изпълнителна власт, прокуратура / адвокатура и други.
Голямо място е отделено на състоянието на българската полиция и необходимостта от реформирането ѝ по посока създаване на "съдебна" полиция за събиране на доказателства по наказателни дела.
Автор на книгата е Светослав П. Велчев, заемал поста Главен прокурор при ВКС
от 1920 г. до 1932 г. и поста Първи председател на Върховния административен съд от 1932 г. до 1938 г. Той е сред най-известните български юристи до смъртта си през 1943 г. Встъпителната биографична студия от проф. Веселин Вучков, който я преиздаде очертава живота и книжовното наследство на Светослав Велчев.
Приживе Светослав Велчев издава две книги: двутомното „Ръководство по углавния процес“ (1923–1924) и монографията за прокурорската институция, озаглавена „Прокурорски надзор“.
Проф. Вучков казва: „Книгата за прокурорската институция е в ръцете на читателя, ето защо не е нужно да преразказвам съдържанието ѝ. Все пак ще си позволя да акцентирам върху моментите, които са ми оказали дълбоко и незаличимо въздействие, когато разлиствам нейните страници.
Споменах по-горе, че Светослав Велчев е високо ерудирана личност. Монографията за институцията „прокуратура“ от 1928 г. потвърждава това: тя представлява автентичен коментар от авторитетен юрист, който съчетава доброто познаване на чуждото законодателство, ползвано при реципиране на
новобългарското наказателно право и процес,
с практикуването на правото като представител на магистратурата.
Сравненията, които авторът прави между европейските прокуратури, са блестящи, а нерядко съдържат и критични нотки. Аналогиите на български правни институти с действащи сродни институти в чужбина съпътстват неизменно текста и са „стъпили“ върху базовите исторически причини, породили възникването на даден институт. Последното особено много липсва в днешните монографични и дисертационни изследвания, било поради неподготвеност на авторите, било поради други съображения, но като цяло тази липса се отразява негативно върху научния дебат и нормотворчеството, а има за последица и сляпото подражание на чужди примери, които много често са обяснени по превратен начин и които дори
собствените им държави трудно биха познали в българския вариант
Споменах също, че при четене на текста се откроява критичният поглед на Светослав Велчев към действащата правна уредба, ала всичко това е направено с едно усещане за държавност.
Специален интерес предизвикват разсъжденията на Велчев, продължени в по-късни трудове на проф. Саранов, за устройството на полицията в контекста на наказателното правораздаване.