След Украйна, Сирия и Либия частната руска военна компания (ЧВК) „Вагнер” повлече крак към Централна Африка. Наемниците на путинския готвач Евгений Пригожин засилват присъствието си, организират подготовката на бойци, прехвърлят оръжие и създават нови „стратегически точки” в Судан и Централно-африканската република (ЦАР).
Какво представлява ЧВК „Вагнер” в Африка? Според някои експерти, частната военна компания е елемент от хибридните руски войски, отряд специални сили на Руската федерация, дегизирани и издържани като наемници, които упорито отричат връзката си с държавата, но изпълняват мисии и преследват цели, които винаги са в интерес на руските тайни служби и най-често на ГРУ.
Русия използва „вагнеровци” като оръжие в хибридните си войни и даже вербува наемници от други държави (най-вече от разпадналия се бивш „социалистически лагер”), но гръбнакът на военните формирования винаги са били руски военнослужещи, рано излезли в пенсия или уволнили се преди да изтече пълният срок на службата им в Руските въоръжени сили.
На територията на Руската федерация наемниците преминават специализирано обучение в 10-а бригада специални сили, която е под прякото командване на ГРУ (неотдавна отново смениха името му) към Генералния щаб на Въоръжените сили на РФ.
„Приятели” и вечни кандидати за освободители на африканските народи
За да не бъдем упрекнати в пристрастие, се налага да припомня, че тежкото си въоръжение, боеприпаси и логистично осигуряване „частните” бойци на др. „Вагнер” получават от складовете и арсеналите на руското Министерство на отбраната.
Според компетентен американски генерал, названието „частна военна компания” е подвеждащо, след като в действителност бойците без опознавателни знаци
са оръдия на руското правителство,
което Москва използва за постигане на по-завоалирани политически и икономически цели.
От самото си създаване ЧВК „Вагнер” е в пряка зависимост и в тесен контакт с руските въоръжени формирования навсякъде, където й се е налагало да оперира.
Още през март 2014 г. „вагнеровци” получават бойно кръщение, като участват в превземането на правителствени и военни обекти в Украйна, в обезоръжаването и арестуването на украински военнослужещи, в установяването на „ред и справедливост” в окупирания Кримски полуостров. Преди нахлуването на руските войски в Украйна частните бойци без опознавателни знаци са използвани като организатори и активисти в митингите на „възмутени рускоговорящи украински граждани”, които недоволстват от украинските „безчинства” срещу руското население в Крим, разпространяват слухове и лъжи срещу „престъпната хунта в Киев” и зоват Владимир Путин да въведе войски и да „спаси” от украинския „геноцид” бедстващите руски люде.
Успешното им участие в агресията срещу Украйна вдъхновява руските управници да разширят щатовете за „частни” наемници. Наши експерти смятат, че опитът, натрупан в Украйна, позволява на Русия да използва ЧВК „Вагнер”, за да разшири влиянието си в други части на света и по-точно в Африка. Според „Блумбърг”, в момента въоръжени групи на ЧВК „Вагнер” и на други руски частни военни фирми са разположени в девет африкански държави: Либия, Судан, ЦАР, Зимбабве, Ангола, Мадагаскар, Гвинея, Гвинея-Бисау и вероятно Конго.
В замяна на правото да добиват уран, злато, диаманти, хром и природен газ в Русия и да се снабдяват с руско оръжие африканските правителства позволяват на наемниците от „Вагнер”
да охраняват висши държавни служители, да обучават войници и паравоенни формирования
и да вършат мръсна работа, като потушават антиправителствени бунтове и подпомагат предизборни кампании на управляващите, където поставят на ключови позиции свои агенти за влияние.
През октомври 2019 г. в изпълнение на двустранна спогодба с Мозамбик от Русия са били изпратени 200 наемници от ЧВК „Вагнер”, бойни хеликоптери Ми-24, транспортни хеликоптери Ми-8 и др. видове оръжия и техника под претекст да воюват срещу нелегални ислямистки групи в северната част на страната.
Офицери от армията на Мозамбик споделят, че са били доста затруднени да участват в съвместни операции с руските наемници и да ги смятат за лоялни съюзници. Руснаците са водели собствени бойни действия, а през април 2020 г. Москва едностранно прекратява договора и изтегля наемниците от африканската държава. Същевременно официалните правителствени средства на РФ продължават да водят информационна кампания, че редовни руски войски и наемници „подпомагат приятелски Мозамбик”.
Мъртвешки глави, черепи, кости и хищни зверове бяха сред любимите символи и на хитлеристките главорези
Политически и военни наблюдатели смятат, че руската „подкрепа” за политически играчи в Сирия, Либия и Мозамбик може да се окаже твърде скъпа и опасна за целия Африкански континент. Руските военни командири вече са демонстрирали характерната за подобни „войници на късмета” бруталност, безпринципност, незачитане на закони и договори и цинично преследване на собствени цели.
Дали наистина искаме да видим в Демократична република Конго подобни хибридни руски войски, дегизирани като „частни” наемници, които утре или вдругиден биха могли да заплашат националната сигурност и да взривят крехките устои на демокрацията у нас?