Джулиан Боргър, „Гардиън“

Признаците през този уикенд сочат, че кризата в Косово е потушена. Част от сръбските войски се изтеглят от границата и заплахата от връщане към въоръжен конфликт засега е отпаднала.

Администрацията на Байдън действа решително в петък, като използва някои от уроците от подготовката на инвазията в Украйна, оповести американската разузнавателна информация за движението на сръбските войски и се обади в Белград, за да заплаши със санкции. Мироопазващите сили на НАТО, КФОР, бяха незабавно подсилени чрез прехвърляне на командването на батальон британски войски, които бяха в региона за обучение.

Въпреки че непосредствената опасност може да е отминала, хроничната криза в Косово продължава да се задълбочава. Петнадесет години след като бившата сръбска провинция обяви независимост, Косово все още е в неизвестност на световната сцена, като е признато от малко повече от половината от 193-те държави-членки на ООН.

В края на 90-те години на миналия век Сърбия се бори да спре откъсването на Косово след години на потисничество над етническото албанско население. Бруталното противодействие на Белград и кампанията за етническо прочистване предизвикаха намесата на НАТО и кампанията за въздушни бомбардировки през 1999 г., която в крайна сметка доведе до оттеглянето на Сърбия.

Официалната независимост на Косово бе обявена едва девет години по-късно след консултации, спонсорирани от ООН, и план, който предвиждаше да се осигури значителна защита на сръбското малцинство в новата държава.

Оттогава насам Сърбия и нейният основен поддръжник Русия водят кампания за блокиране на членството на Косово в международни органи, подкрепена от опасенията на много държави, включително петте членки на ЕС, че признаването ще създаде прецедент за отцепване на собствените им етнически малцинства.

Белград също така поддържа ситуацията в четири северни общини с преобладаващо сръбско население в постоянно състояние на напрежение, което понякога се подпомага от усилията на правителството в Прищина да демонстрира суверенитет с тежка ръка. Косово все още не може да приеме собственото си съществуване за даденост.

Събитията от изминалата седмица могат да се превърнат в повратна точка, в зависимост от това дали ще доведат до преосмисляне на политиката на Вашингтон и Брюксел към Белград.

И двете страни са силно ангажирани с френско-германския план за нормализиране на отношенията, според който Сърбия няма да трябва да признава изцяло, но поне ще признае паспортите, знамето и други атрибути на националността на Косово, Белград ще спре да блокира членството на Косово в международни институции, а в замяна Прищина ще позволи асоцииране на общини със сръбско мнозинство, което ще затвърди тяхната автономия.

Президентът на Сърбия Александър Вучич и премиерът на Косово Албин Курти се съгласиха с тези принципи на срещи с посредничеството на ЕС, но Вучич отказа да подпише какъвто и да е документ и увери обществеността, че никога няма да позволи на Косово да стане член на ООН.

Вследствие на това Курти отказа да продължи с асоциирането на сръбските общини, отказвайки да се довери на уверенията на посредниците на ЕС, че Сърбия ще изпълни собствените си обещания на по-късен етап.

Отговорът на Вашингтон и Брюксел беше да се хвърли изключителната вина върху Курти, до голяма степен защото Вучич успя да противопостави западните правителства на Русия и Китай в съревнованието за благоразположението на Белград. САЩ например бяха благодарни за сръбските гласове срещу Русия в дебатите на Общото събрание на ООН за Украйна, въпреки твърдата опозиция на Белград срещу санкциите срещу Москва.

Сега администрацията на Байдън и ЕС трябва да проверят дали не са били подведени. Докато Вучич говореше всички "правилни неща" на четири очи, правителството укрепваше сръбската армия и заливаше медиите в страната с омраза и страх от Косово, като фалшиво обвиняваше Курти, че е извършил "брутално етническо прочистване".

На 24 септември паравоенна група от добре въоръжени косовски сърби устрои засада на косовски полицейски патрул и в последвалата схватка бяха убити един полицай и трима сръбски въоръжени лица. Косовското правителство представи доказателства, че групата е била въоръжена и контролирана от Белград, а представители на САЩ дадоха да се разбере, че намират тези доказателства за убедителни.

Засадата може да е имала за цел да разпали конфликт в северната част на Косово, който да послужи като прикритие за Белград да изпрати войски, уж в защита на етническите сърби. Алтернативната цел можеше да бъде да се принуди КФОР да засили присъствието си и да поеме от Прищина основната отговорност за сигурността в Северно Косово. Това би било стъпка назад за суверенитета на страната.

Ако целта е била последната, Вучич вече е постигнал частичен успех. Дали ще спечели напълно, зависи от посоката на западната политика./БГНЕС