Милен Велчев и Николай Василев говорят на различни езици - две царски юпита, два различни прочита на кабинета „Радев“

Преди повече от две десетилетия Милен Велчев и Николай Василев бяха част от емблематичния икономически екип на правителството на Симеон Сакскобургготски. Върнаха се от Острова, за да оправят България за 800 дни. Мераците им не се случиха, но двамата се утвърдиха като символи на либералната икономическа политика, финансовата дисциплина и реформаторския подход към управлението. Днес обаче оценките им за кабинета на Румен Радев и особено за финансовата му политика се разминават рязко.

Милен Велчев: по-важно е доверието, отколкото експертизата

В интервю за „Гласове“ бившият финансов министър защити избора на Гълъб Донев за министър на финансите.

„Изборът на Гълъб Донев за министър на финансите е добър, защото предполага стабилност и предвидимост. Най-важното качество за един финансов министър не е да бъде експерт в областта, а да се ползва с пълната подкрепа на премиера.“

Тази оценка обаче повдига много въпроси въпроси, а Велчев изпада в ситуацията на слагач. В публичното пространство не са известни професионални биография или практически опит на Донев във финансовото управление, които да го нареждат сред водещите икономически експерти. Познат е на обществото като ЗКПЧ-то на Румен Радев, тоест командира на поделението по политическата част в годините на социализма. Именно затова думите на Велчев могат да бъдат възприети като поставящи политическото доверие пред експертността.

Николай Василев: бюджетът трябва да бъде изхвърлен

На другия полюс застана Николай Василев.

В интервю за БНР той отправи една от най-острите критики към проектобюджета на правителството.

Според него:

-бюджетният дефицит е недопустимо висок; 
-разходите продължават да растат без икономическа логика; 
-проектът е по-лош дори от предишния бюджет, който самият той вече беше определил като изключително слаб. 
Василев използва необичайно остър език.

„Следващата дума е оставка“

По думите му това е бюджет на „мързела, страха и некадърността“, който не подлежи на поправяне, а трябва да бъде изцяло пренаписан.

Според него увеличаването на разходите и дефицита само няколко месеца след обществените спорове около предходния бюджет поставя под въпрос финансовата устойчивост на държавата.

Какво раздели двете царски юпита?

Именно тук възниква големият въпрос.

Как двама икономисти, започнали политическия си път заедно и години наред защитавали една и съща философия на ниски дефицити, ограничени държавни разходи и финансова дисциплина, стигнаха до диаметрално противоположни оценки?

Отговорите могат да бъдат различни.

Възможно е Милен Велчев да поставя акцент върху политическата стабилност в период на сложна международна среда и да смята, че силната връзка между министър-председателя и финансовия министър е по-важна от професионалния профил на самия министър. Ако е така, то експертизата му става все по-съмнителна или просто опит да се прилепи към новата власт. Възможно е да ги обединяват и руските зависимости и обвързаности.

Николай Василев, обратно, оценява управлението преди всичко през призмата на макроикономическите показатели и бюджетната дисциплина. Именно затова той вижда риск в увеличаващите се дефицити и държавния дълг.

Дефицитът остава големият въпрос

Най-сериозната критика към предложения бюджет е свързана с размера на дефицита.

Ако той остане трайно над европейските референтни стойности, България би могла да бъде обект на процедура за прекомерен дефицит по правилата на Европейския съюз. Освен това по-високите дефицити обикновено означават необходимост от по-голямо държавно финансиране чрез нов дълг.

Именно това кара част от икономистите да предупреждават, че разходната политика трябва да бъде по-внимателно балансирана.

Повече от спор между двама царисти

Разминаването между Милен Велчев и Николай Василев не е просто личен спор между двама бивши министри.

То показва, че дори сред хората, които дълги години бяха символ на финансовата дисциплина в България, вече няма единна оценка за икономическата политика на кабинета.

Дали времето ще потвърди оптимизма на Милен Велчев или предупрежденията на Николай Василев, ще стане ясно при изпълнението на бюджета и реакцията на европейските институции към състоянието на българските публични финанси.