Добра новина е, че бе арестуван руски шпионин в ГД БОП. Много добра новина – независимо дали това е автономна разработка на нашите служби, дали е подсказано от партньорски служби или е някаква комбинация от двата варианта.
Сигурното е, че руските шпиони в България – както и всякакви други шпиони, впрочем, но особено руските, защото те ни вредят най-много и последователно – трябва да бъдат залавяни. Нещо повече обаче – те трябва да бъдат съдени и осъждани, а присъдите им да стават публично достояние, не да се крият срамежливо. И трябва да се разискват тези присъди нашироко в медиите, за да научат всички за какво точно става дума, какво цели Русия в България, как ни вреди. А това пък трябва да се разисква нашироко в кръчмите, за да уврат и най-дебелите Български глави.
Този подход осигурява реална възможност да бъдат ударени
с един куршум поне два заека
Първият заек е, че ефективното осъждане на руски шпиони ще накара техните „колеги“ или кандидат-колеги да се замислят, преди да сключат бартер „рубли срещу български патриотични услуги в полза на Русия“. Тоест, много е вероятно съдебната присъда да има превантивно действие за тези типове, поне в част от случаите.
Вторият заек е, че това може да накара онази част от невежите българи, които обичат Русия просто така, от душа, да разберат, че Русия не обича нас просто така.
Да, те я любят, защото Дядо Вазов я люби и възпява, защото така каза учителката в първо отделение, защото тъстът ми е бивше ченге, знае всичко и ме светна, че така е правилно, защото Русия е най-силната държава на света, а Западът е лигав слабак, пълен с джендъри и други гадни караконджули, защото четох във Фейсбук, че българският патриотизъм е първо и преди всичко руски…..
Но вероятно тези несвестни типове ще останат изненадани да научат, че Русия обича България не защото сме нейното Малко братче, а защото можем да бъдем неин стратегически военен и икономически плацдарм на Балканите, можем
да поддържаме жив огън току под балканското буре с барут,
можем да сме руски Троянски кон в ЕС и НАТО, и не на последно място – можем да обичаме Русия и руснаците по-искрено дори от страни като Северна Корея, Куба, Венецуела, да не говорим за Иран и Китай, дето гледат само собствения си интерес.
В добрата новина за ареста на руски шпионин в ГД БОП обаче се крие и изключително зловеща новина. Случилото се доказва за пореден път, че дори българските специални служби, призвани да защитават националните, съответно – съюзническите интереси, са дълбоко инфилтрирани от руските шпионски мрежи. Какво да кажем – 35 години след промените и 20 години, откак сме в НАТО, а в тези служби още има хора, готови да поставят Русия пред България не само по отношение на джоба си, но и по отношение на такива западни лиготии като професионална чест и лично достойнство.
Закономерно е да се попитаме – как става така, защо българската армия и службите са в това окаяно състояние, въпреки че в тях вече, дори само поради изтеклото време, не би трябвало да работят отпадъци от комунистическата система, когато официалният Закон Божий гласеше, че армейските ни герои и героите на плаща и кинжала да работят първо за Русия, после за България. Тези типове вече ги няма, но част от тях, както и техните преки ученици, са още живи и само изглежда, че стоят отстрани на Системата. Те, първо, са обучили още и още свои хора и продължават да имат силни позиции вътре, получават информация, когато им трябва и оказват обратно влияние – пак когато им трябва. И в посоката, в която им трябва.
Втората изключително важна причина е, че, доколкото знам, практически обучението и обучителите в съответните школи също са руски възпитаници или възпитаници на руски възпитаници, а учебните програми пряко или косвено, дори само с намигане в подходящ момент, още сочат НАТО, а не Русия, за основен враг на България. Тоест, никой реално не обучава пазачите на това от кого и как трябва да ни пазят.
Крайно време е да се вземат мерки и това да се промени. Всички или поне огромната част от военните и полицейски преподаватели в съответните училища и академии трябва да бъдат пенсионирани, ако не и
директно изритани,
а на тяхно място да дойдат нови, млади и читави хора с нормално мислене. Ако нямаме достатъчно подготвени такива, трябва да наемем временно инструктори от европейските и натовските ни партньори.
По подобен начин стои въпросът с огромния скандал, който според мен отваря темата за вратичките в законодателството ни по отношение възможността за получаване на българско гражданство от руснаци. И конкретно – изумителният случай за това как го е получил Анатоли Потапов, бивш руски посланик в София, плюс цялото му семейство.
Това се случва, забележете, през 2008, още докато този троглодит официално заема поста си в руското посолство. И веднага възниква въпросът, от онзи момент нататък той чии интереси защитава – на новата или на старата си родина, особено когато тези интереси са противоречиви.
Или може би о.з. генерал Ангел Марин, умният и морален вицепрезидент на умния и морален президент Георги Първанов, който щедро е дарил Потапов с българското гражданство, изобщо не си е задал този въпрос. А може пък и да си го е задал, но да не е намерил отговор. Не, най-вероятно просто да е решил, че отговорът няма значение, защото българският и руският интерес никога не са в противоречие, доколкото всичко е ясно - руският интерес е водещ, а българският – патриотични кучета го яли.
Да, така ще да е станало – и точно това крепостно мислене, тази готовност да си дадеш ако не живота, то поне да си плюеш на сурата, като продадеш душата си на Дявола, са големият проблем, зловещият елемент в иначе добрата новина – че една завеса леко се открехна и българското общество получи частица яснота по темата какви вратички в закона намират нашите политически лидери и горещи радетели на патриотизма, за да слугуват на Русия.
Третата добра новина не е българска, а световна – фактът, че ред държави прекратиха финансирането на UNRWA, Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия Изток. Това се случи, след като Израел изнесе потресаващи доказателства, че най-малко 12 служители на въпросната агенция са участвали пряко в терористичната атака, извършена от „Хамас“ в Израел през октомври миналата година.
Представяте ли си - 12 служители на ООН
участват пряко в престъпното клане
Нещо повече, смята се, че поне 10 процента от общия брой служители на Агенцията пък са повече или по-малко свързани с „Хамас“, тоест, подпомагат дейността на терористите - ако не като участват пряко в самите кланета, то като им осигуряват медицинска помощ, сигурни скривалища, провизии, вероятно документи и кой знае какво още.
Да, поне 10 процента от хората на ООН са ятаци и помагачи на убийци и мародери, а това означава – дръжте се да не паднете – около 1 200 души. Защото - и ето я най-огромната лъжица катран в добрата новина - оказва се, че във въпросната агенция на ООН, която се грижи за добруването на терористите от „Хамас“ работят около…..120 хиляди души.
Това е изумително. Представяте ли си например какви пари се трошат само за самите тях, не за дейността им. Защото е сигурно, че хората на ООН по света не получават средна българска заплата. А дори и висока българска заплата не получават. Не, те получават много повече, а още повече – когато „работят“ в такъв тежък и опасен район. Плюс това получават застраховки. Плюс настаняване във възможно най-комфортни условия. Плюс охрана. Плюс безплатен транспорт, телефони и всякакви други екстри. Честно, не ми стига умът да изчисля колко пари се трошат по този начин и то за нищо.
Да, за нищо, защото, въпреки привидно активната работа на тази армия от, да приемем – добросъвестни - служители, ситуацията с тъй наречените „палестинци“ не се подобрява вече десетилетия. А не се подобрява по две простички причини. Първо, очевидно е сбъркана самата философия на помощта. Второ - „палестинците“ не искат да вземат собствената си съдба в собствените си ръце. Така де, да не са луди, след като има кой да ги пои, храни, облича, лекува, да им строи и подарява жилища, плюс всичко останало – а за тях остава само приятното задължение да тероризират Израел по всевъзможни начини и да се оплакват гръмко пред света, че Израел тях тероризира.
И пак напомням – ефектът от работата на тези 120 хиляди души е никакъв, дори ако приемем, че всички са добросъвестни. А как трябва да го окачествим сега, след като вече знаем, че немалка част от тях съзнателно и последователно работят не за, а срещу световния интерес за мир в Близкия Изток.
Лошото е, че вероятно нещата не стоят така само с агенцията за палестинците. Като се сетя какви безчетни тълпи хора на ООН работят в Африка и как положението в Африка постоянно се влошава с нови конфликти и нови диктаторски режими, като се сетя за онези, които уж пазят световния климат от самия него и подпомагат „активисти“ като Грета Тунберг или кретените, които заливат картини със супа…..Не, не ми стига умът, граждани.
А се чудя най-вече защо американците, които основно финансират ООН, изобщо продължават да го правят. Дали пък съзнателно не работят срещу себе си, като искат самите служители, на които плащат щедро, да подкрепят антиамериканските настроения по света и да подпомагат терористи…..