De Profundis: Какво значи позицията „преговаряме за политики, но не за правителство“

Така няма как да спрем Гълъбаря и гълъбовото ято в порива им да ни управляват до безкрай

Авторът

Авторът

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

„Няма да преговаряме за правителство, само за политики“ – вика Даниел Лорер в навечерието на срещата с ГЕРБ. 
И наистина – на самата среща така и стана. Както се казва – видяха се, но не се познаха. Имат синхрон във вижданията поне по 16 основни точки, както каза Кирил Петков. Имат, както се видя, някаква нагласа да бъде постигнато съгласие и по други теми, които подлежат на обсъждане. И какво, тези съгласия не стигат, за да се хванат партиите и да ги реализират заедно, така ли. Струва им се, че ще свършат работата прекалено бързо и след това ще се чудят какво да правят ли?

Нещо ми бяга логиката в цялата работа за преговори по политики, без преговори за правителство. И то по няколко линии. 
Първо, как ще се правят политики, ако няма правителство? Кой ще ги прави? От самите себе си ли те ще се случват, по метода на Барон Мюнхаузен - да се вдигне от блатото, като се хване сам за косата? Или по метода на бебетата, които, щом са гладни, веднага започват да реват и знаят, че все някой ще им подаде цицка – поне за да млъкнат, ако не за друго? Или всъщност се интересуваме само от това да договорим за пред публиката прекрасни политики с ГЕРБ, а после да оставим служебното правителство на Румен Радев да ги изпълнява? 

Второ, случващото се означава – с ГЕРБ не може, с БСП може. Тази версия не е нова и още от появата си е просто един огромен, 

много тъп парадокс

 Да, добре, съгласен съм - ГЕРБ по много линии са креатура на комунистите, по време на управлението си те сътвориха големи безобразия, включително в руска полза и прочие. Но пак да го кажа, за да се вслушаме – с ГЕРБ не може, с БСП може! Така ли? 
Със чудовищното създание – не, с чудовищния създател – да! 

При това, след като вече и слепите видяха, поне покрай гласуването за оръжията за Украйна, че именно БСП – не ГЕРБ и не дори ДПС, е наистина най-ретроградната сила в този парламент. А и в тази страна, ако игнорираме разните копейки. И след като, ако искаме да сме прагматични – а в създадената ситуация е задължително да сме, за да спрем Гълъбаря и гълъбовото ято в порива им да ни управляват до безкрай – трябва да си дадем сметка, че с БСП дори простата бакалска сметка на гласовете пак не излиза. А това значи към евентуалното бъдещо управление на ПП, ДБ и БСП, да се приобщи и БВ на Стефан Янев. 
Дори няма да го коментирам, толкова е безобразно. 

Трето, като не се преговаря за правителство с ГЕРБ, а само за политики, това означава никакви читави политики да не могат да се реализират, защото няма да има време – и този Парламент няма да излъчи управление, така че скоро ще фалира напълно и ще вървим към следващи избори. Докога? Защото лошата новина – да ви я кажа отсега – е, че и след следващите избори конфигурацията в Народното събрание ще бъде почти като сегашната, защото 

от нийде взорът истинска алтернатива не види

Така че просто ще продължим да си падаме по спиралата, която се върти надолу в политическата криза. До пълната победа на Нищото, може би?

Четвърто, зад нежеланието на ПП да се преговаря за правителство с ГЕРБ, стои умопомрачителната идиотщина, че може да се мисли за някакви съвместни „политики“ с тях, или дори за някакво „евро-атлантическо мнозинство“, но без корупция. Добре, пак казвам, приемам, че от ГЕРБ са замесени здраво в корупционните практики. Но, както знаем, корупцията никъде и никога по света не е концентрирана само в една партия, това просто е невъзможно. И от друга страна - не е ли възможността да се бориш с корупцията свързана с това да бъдеш във властта и да държиш в ръцете си реални механизми за тази цел, а не като стоиш отстрани и подвикваш от резервната скамейка като сладкопойна чучулига. 

Да си представим само за миг еретичната картинка, че ПП, ДБ и ГЕРБ направят общо правителство, без значение как ще бъде формулирано то, кой ще бъде начело и прочие. Това значи, че ПП и ДБ могат да контролират отвътре всички решения и практики на този кабинет, да ги прекратяват или поне да им се противопоставят много силно, ако видят, че те са корупционни. А ако не могат да противодействат достатъчно силно, могат веднага да напуснат и буквално да срутят ГЕРБ с факти и доказателства пред публиката и правосъдието. 
Важен е въпросът защо не искат ПП и ДБ да участват в евентуално общо управление с ГЕРБ? Да, като доста некадърни политици, в последните две години те не си оставиха нито една открехната портичка за подобен контакт, а изгориха всички мостове, като гръмогласно убеждаваха и продължават да убеждават своята публика, че ГЕРБ е основният враг и те няма да се конущисват с него в никакъв случай. 
Но извън този чисто политически аргумент, който, при това, не е свещена крава и винаги може да се преодолее, остават само две опции за отговор на въпроса – ПП и ДБ или се страхуват, че не са достатъчно способни да контролират нещата отвътре в една такава конфигурация, или истинската им идея е не реално да се борят с корупцията, а да се борят с корупцията точно на ГЕРБ - с цел да я заменят със своя. Защото тази работа празно място не търпи. 
Точно така, впрочем, направиха ГЕРБ, които по време на управлението си постепенно и целенасочено отнеха повечето важни корупционни ниши от ръцете на БСП и ги концентрираха в своите. Те комунистите защо пищят като недоклани прасета и са готови ортак дори с „партиите на промяната“ да станат, само и само да си върнат поне част от цицката с млякото. Ами гладни са, разбирам ги.
 
Четвърто, последните две важни гласувания в Парламента – оръжията за Украйна и купуването на още 8 Ф-16 – показаха, че мнозинството, което може да се получи в този Парламент по наистина важни въпроси, е толкова сериозно, че е почти на ръба, за 

да се извършат дори промени в Конституцията

 А това, както знаем отдавна, но както ПП и ДБ научиха на наш гръб по трудния начин, е възможност да се тръгне по единствения път, по който могат да се направят промени, свързани с главния прокурор и бакиите в съдебната система изобщо. 
Друго важно - това е и начин да се премахне институцията „служебно правителство“ и така да се отнеме възможността Румен Радев или който и да било следващ президент, да управлява страната реално и безконтролно, като далеч надхвърля президентските си правомощия. 
Не ви ли харесва тази опция, граждани? На мен ми харесва. 
Ще се случи ли тя, след като във вторник ГЕРБ и ПП говориха само за политики, но не и за правителство? Не.
Защо няма да се случи? Ами ако не сте разбрали защо, прочетете отново този текст. Или някой друг, все едно, пак няма да разберете.