Първо затворихме всичко, без да знаем нищо. После отворихме всичко, пак без да знаем нищо.
Точно на границата между двете, професор Мутафчийски, който отначало беше Страхотен генерал, неочаквано ни заплаши, че
яко ще измираме
И оттам нататък вече изобщо не ни беше Страхотен генерал, щото говореше думи страшни и хората предпочитаха да сменят канала – а така идеята за близко медийно общуване между власт и народ не се реализира пълноценно.
Да, ама дали защото не го слушахме изобщо или защото ние, българите, винаги сме били смело племе, не се уплашихме реално от думите на Мутафчийски, а само на ужким.
Вместо това смело хукнахме по стадиони и чалготеки да се натискаме, целуваме и бодем един друг като луди крави; цяло лято самоотвержено спасявахме туристическия сезон от Варна до Пукет и от Тасос до Акапулко; през есента пък с въздишка на облекчение си пратихме децата на училище – писна ни от тях през ваканцията, нека сега учителите се помъчат малко.
Учителите почти веднага започнаха да се мъчат, но не толкова с децата, колкото с вируса, а после и вкупом взеха да измират от мъка. Ама кой ти гледа учителите, от тях имаме досадно много. Важното е животът да върви и децата ни да получават всеки ден поне малко от онзи добър, пълноценен социален контакт, който в къщи не могат да получат, дори да са отличници. Щото мама и татко са много заети, нали така.
През това време нещата като цяло започнаха чувствително да се променят към по-лошо, но властта беше категорична – повече
няма да затваряме нищо, кой болен – болен, кой умрял – умрял
След което всичко стана още по-зле, в Чехия започнаха да измират яко и да затварят дори бирариите, но това си е за сметка на чехите, тук нашата власт мъжествено удържа на думата си. Така че нещата всеки ден се сгомнясваха все повече, обаче ние, българите, продължихме да се радваме на пълната си свобода.
Тази свобода затвърди у някои хора и преди това съществуващата у тях увереност, че вирус няма, че той е плод на огромна световна конспирация и е достатъчен само малко натиск върху правителството, за да се потвърди цялата работа. Така, де, дори в това има определена логика – щом няма мерки, значи няма и вирус.
Което обаче не значи, че когато има мерки – има вирус.
Добре, но ще се обадя да видя дали ще потвърдят въпросната логика онези мои приятели, които, интубирани, берат душа в болниците.
Както сочи социологията, цели 20 на сто от българите все пак заемат тази позиция на безкраен идиотизъм. Аз мислех, че са повече, но те били сравнително малко. Нищо, де, към тях има и още не знам си колко процента, които се вписват в категорията „краен идиотизъм“, защото продължават да смятат, че Ковид е „леко грипче“, което се разкарва с три неща – здрави мускули, топъл чай и доцент Мангъров.
Под секрет, граждани, тая гнила ябълка Мангъров ми развали положителното мнение за доцентурата в България. А в момента из медиите се мяркат и някои професори, които са на път да ми развалят мнението за професурата.
Така или иначе, думите от пролетта на професор Мутафчийски през есента се потвърдиха и наистина започнахме да измираме яко. Някои в болниците, други – направо на стълбите на болниците, а трети, онези, които не вярват на здравната система, а на лекото грипче – направо в къщи.
И ето, че дойде момент, когато точно онези смелчаци от гореописаните две категории – безкрайните идиоти и крайните идиоти, започнаха да викат. Не, те още не са се уплашили докрай, ама вече викат гръмогласно.
Първото, което викат е - правителството не направи нищо цяло лято, за да ни спаси от вируса. Той не, че съществува, де, и не, че е чак толкова опасен, ама все пак - виждаме какво става, хора измират….. Второ, викат - докторите са некадърни да ни лекуват, не си гледат работата, а само пищят за пари и щипят сестрите. Трето, викат, няма лекарства по аптеките – отиде човек да си вземе още една опаковка „Азитромицин“ за всеки случай, но там вдигат рамене. Ами така е, нали някои фирми, близки до властта, изнасят лекарствата, а и самите болници се презапасяват с тях. Знам го от сигурно място, бе, един доктор ми каза. Или гледах един доктор по телевизията, не помня вече…..
Не, наистина
няма такава държава
Почти ме е яд, че съдът не узакони това име на партията на Слави Трифонов.
Но и такъв магарешки народ също няма – ни се води, ни се кара, каквото и да му кажеш, той винаги е на контра, винаги знае повече от най-големите специалисти, нищо, че средната му грамотност е колкото на вечно пиян подофицер. Винаги говори гръмогласно и раздава акъл, нищо, че задникът му през цялото време е гол. А когато трябва да направи нещо умно за себе си, не може, защото вече е сътворил маса глупости. Не, наистина няма такъв народ!
Сега под прицела на всенародното българско черешово топче са новите ограничителни мерки, които лекари и специалисти предлагат, с цел поне малко да се овладеят наистина твърде тревожните тенденции за заразяване и смъртност в България.
Откъде знам, че са наистина твърде тревожни ли, като не съм специалист? Ами просто умея да събера две и две. Или да ги умножа. Сутрин чета сводката за новите заразени и умножавам броя им по 6. До вчера бяха по 5, но от днес са по 6. Така че ако официалната статистика казва 2 000 новозаразени, аз ги пиша в тефтера 12 000.
И, не, цифрите не са произволни – умножавам по броят на личните ми познати, които са очевидно болни от Ковид, но по различни причини не си правят ПСР тест. Те поне всичките си стоят в къщи изолирани, знам го със сигурност. За вашите познати не знам обаче…..
В същото време виждам, че някои хора не просто дълбоко в себе си, а и съвсем публично искат поне по тези зловещи показатели да реализираме националната си мечта – да бъдем първи в света. В това също има някаква логика. Извратена логика, но я има – като не можем да сме първи в каквото искаме, например по средна заплата в Европа, искаме да сме първи в каквото можем.
Бизнесът веднага поиска сериозни компенсации заради новите мерки, които още не са влезли в сила, но се питам – защо един собственик на ресторант ще получи компенсация от моите пари, а аз като писател и журналист няма да получа от неговите?
И също се питам защо просветното министерство държи на ината си за присъствено обучение, след като учителите масово са болни, а редуването на пети клас със седми
носи само хаос,
нито помага на учебния процес, нито спира заразяването.
Да не би чиновниците да са гузни и да опитват да компенсират факта, че през пролетта изобщо не бяха в час и учителите сами, без техните ценни указания, на бърза ръка организираха дистанционното обучение. С което доказаха всеизвестното - че това министерство е практически излишно.
Аз лично смятам предлаганите сега мерки за адекватни, колкото и тежки да са те. Особено подкрепям затварянето на училищата, стадиони, барове и молове. Обструкции срещу тях има и ще има от всички страни, включително от уличните говеда, които ходят с парцали вместо маски и гордо стърчащ нос, от който капе в супата им.
Но силно се надявам правителството този път да прояви разум, да не се уплаши от глухото мърморене на крайните и безкрайните идиоти. И че новите мерки срещу вируса няма да отключат стари простотии, свързани с реализацията им.
А на онези умници, които са готови заради тази позиция да ме похулят като „страхливец“, ще кажа – не сте познали, гълъбчета, аз изкарах вируса и вече имам антитела. Вие трябва да му мислите.
Но очевидно - не му!