Благодаря, но нямаше нужда!
Имам предвид – нямаше нужда да ходи Екатерина Захариева в Москва и да слуша на място глупостите на Сергей Лавров. Можеше и като си седи в София да разбере, че тая, дето си я мислим ние – или дето се надяват някои от нас - за характера на двустранните отношения с Русия, няма да я бъде. Доказателствата за това са толкова много, че ако ги съберем на едно място, ще затрупат цялата ни държава с нейната вековна история на пренебрегване на тези доказателства.
Нямаше нужда също самата Екатерина Захариева да говори пред медиите неща, които звучат повече като тъжни усмивки от старите ленти, отколкото като реални опции за правене на политика и бизнес между България и Русия.
Руснаците отдавна са доказали, че приемат подобни изявления като
признак на слабост от дадена държава
и затова задължително засилват натиска срещу нея, та да получат още и още. Щото тяхната уста, както се знае, е далеч по-голяма от територията им, а тяхната лакомия – от възможностите им да дъвчат, гълтат и смилат.
„Заинтересувани сме да водим равноправен и взаимноизгоден диалог, при който ще се ръководим от националните интереси и общата политика на ЕС и НАТО” – съвсем сериозно заяви Екатерина Захариева в интервю за ТАСС още преди заминаването си за Москва. Или поне се направи, че го казва съвсем сериозно.
В резултат на което аз пък се хванах за главата и започнах да вия. От смях, не от изненада, ирония и жалост или нещо друго.
Да, много се смях по аналогия с искреното веселие, разтърсило из основи кичозната сталинска сграда на руското външно министерство в Москва, когато тамошните влъхви, начело с динозавъра Сергей Лавров, са прочели това поредно българско изявление, пълно с напразни надежди.
Извинявайте, но отдавна се знае, че дали ние искаме да водим „равноправен и взаимноизгоден диалог” с Кремъл изобщо не означава нищо за Кремъл. Те такъв диалог с нас не искат да водят, никога не са водили и никога няма да водят. Имам предвид – особено при сервилния политически курс, който България почти неизменно държи от 140 години насам.
Дали ние ще се ръководим от националните си интереси при разговорите с тях, също не е от никакъв интерес за Лавров и компания. Още по-малко пък те имат намерение да се съобразяват с „общата политика на ЕС и НАТО”. Точно обратното, както виждаме постоянно, руснаците правят всичко възможно да не се съобразяват и
да внасят хаос в нашата обща евро-атлантическа политика,
включително чрез използването на слаби звена като България за свои троянски коне.
Москва не само не вярва на сълзи, а не се съобразява нито с националния, нито с интернационалния интерес на никого, тя винаги има пред очите си единствено своя собствен имперски интерес.
В Кремъл са способни да направят отстъпки от тази позиция, само ако срещнат достатъчно упорит противник, който държи на истината, правото и морала в отношенията и не им цепи басма. Не казвам силен противник във военния смисъл – но достатъчно упорит и честен спрямо себе си и другите, като Полша например.
Не знам дали случайно успяхте да попаднете на тази информация, граждани, защото тя не беше много активно споделена и коментирана от българските медии, но Полша, най-големият потребител на руски газ в Източна Европа, изрази намерение да не поднови договора си с Русия, който изтича през 2022 година. За сметка на това Варшава ще изгради достатъчно съоръжения, за да задоволява нуждите си с внос на втечнен газ от Щатите и газ от Норвегия по тъй наречената „Балтийска тръба”.
Информацията е, че засега руснаците се хилят недоверчиво на тази полска идея. Но те, както често става, се хилят първи, не последни. Ще видим как ще им замръзнат усмивките, щом започнат да се чудят на кого да продадат онези 10 милиарда кубика газ, които сега продават на Полша. И как ще започнат да смъкват цените и да се мазнят на Варшава – щото иначе трябва да си запалят тия кубици и да си топлят ръцете с тях в студените зимни нощи.
А интересът на Полша в случая е ясен. Обясни го Петър Наимски, пълномощник на полското правителство по въпросите на стратегическата енергийна инфраструктура, като каза пред „Файнейшъл таймс”, че за Полша е приоритет да си осигури енергийна безопасност и да намали зависимостта си от руския газ. Страната дори е готова да купува по-скъпо, само и само
да се измъкне от обхвата на безмилостната руска енергийна нагайка
Вместо обаче това изказване и цялата ситуация около него веднага да се възприемат от официална София като наръчник за правилна политика спрямо Москва, те не се възприеха, точно обратното – пратихме външния си министър там да води безсмислени разговори.
Като хипнотизирани сме пред москалите, бе, граждани! Не знам защо, но като народ вече век и половина неизменно стоим пред тях точно като втрещени розови мишлета пред втренчен питон.
Забелязахте ли как студенокръвно Сергей Лавров гледа през очилцата си Екатерина Захариева, докато тя обяснява желанието на България за равнопоставеност при разговорите и търсене на взаимна изгода в отношенията с Русия? Ако да, значи разбирате за какво става дума.
И как няма да я гледа по този начин, щом самата тя му дава повод. Вместо като европейски външен министър Захариева да попита Лавров
кога Русия ще се изтегли от Крим и Донбас,
кога ще спре да милитаризира Черно море, кога ще спре с шпионските игри в София и на Балканите, а накрая и - кога ще озапти българските рубладжии, за да не подкопават демократичното и европейско развитие на България, тя пак говори онова, за което – ако наистина бяхме равнопоставени, де – самата Москва би трябвало да ни убеждава. И да си плаща здраво.
Вместо Кремъл да води тежки преговори с нас за облекчаване на визовия режим за руските туристи, ние непрекъснато доброволно го облекчаваме и облекчаваме. И облекчаваме. А после плачем, че руските туристи в България намаляват.
Вместо Кремъл да ни се моли коленопреклонно да мине тръбата за пренос на руски газ от руския съюзник Турция към руския съюзник Сърбия, ние бодро докладваме как ударно бързаме да я завършим, при това с европейски пари. Май. И тихомълком за пореден път оставяме на заден план общия европейски интерес да изградим поне толкова спешно отдавна размотаваните и неизвестно защо отлагани енергийни връзки с Гърция и Румъния.
Неизвестно защо отлагани ли? Ами такъв е изразът, иначе всички знаем – защото Русия няма интерес от наши газови връзки, които не контролира, така че ги саботира от много години чрез петата си колона в България.
А какво да кажем за поредното отваряне от наша страна на безумния ядрен проект „Белене”, който – поне от руска страна – беше основен предмет на интерес при посещението на Захариева в Москва.
Независимо дали според строгата препоръка на Сергей Лавров или по волята на щуката, но отдавна е ясно, че руската компания „Росатом” пак ще се намести в „Белене”, ако процедурата по избора на стратегически инвеститор този път наистина отиде до край.
Да, това е същият „Росатом”, който ни осъди да му платим маса грешни пари за реактори, които уж е произвел за нас, макар че когато някой велик български патриот ги е поръчал на руснаците, между двете страни нямаше никакъв договор за изграждане на централата.
И за същия „Росатом” говорим, чиято некадърна ракета гръмна и, също като Чернобил, пак зарази с радиация половин Европа.
Същият „Росатом” е, с който Индия, притеснена заради безопасността, разтрогна брака си за строителство на не знам си колко ядрени централи. И прочие.
Само ние май не знаем кой е „Росатом” и за какво се бори той
Както и какво реално постига в страните, където се намести.
А какво да кажем пък за поканата, която Екатерина Захариева отправи към Лавров да посети България. И която той с готовност прие.
Ще ми се нищо да не казвам, но от друга страна – не мога да премълча. Да каниш в европейска и демократична страна като България доказан лъжец и международен престъпник - доколкото всички са наясно, че Лавров е ключова фигура от сегашния престъпен кремълски режим – си е тежка отговорност. Особено ако нямаш намерение и в собствената си столица да го поставиш на мястото му, а само да продължиш да му се мазниш и да поддакваш за реализацията на неговите, не на своите национални интереси.
С други думи, граждани, ще ми се да се събудя скоро и да разбера, че цялото кошмарно посещение на европейския български външен министър Екатерина Захариева в Москва е било само лично мой кошмарен сън. Ощипах се здраво, но не помогна. Май ще продължа да си живея в класическия руски кошмар.
И не само аз – всичко ние.