Ръководството на партията да каже – плащало ли е на продукции в телевизии извън БСТВ, попита пред Faktor.bg социалистът от Националния съвет на БСП
Интервю на Васко Василев
- Г-н Дъбов имаше ли победители и победени в БСП на последния пленум на 13-и юни?
- Трудно е да се говори за „победители и победени“. На пленума в БСП победи вътрешнопартийната демокрация и колективният метод на управление на партията, който се беше позагубил в последните години. Спекулациите, които се правя след събранието от някои представители на ръководството, че сме решили най-главното – пряк избор на председател от цялата партия, са несъстоятелни. Този въпрос беше приключен още с приемането на устава на БСП. Никой никога не е оспорвал прекия избор на лидер. Да се развива тезата, че в събота сме решили някаква дилема не е правилна, защото тя не е стояла на дневен ред. С участието на всички членове на Националния съвет бяха регламентирани всички правила и действия на партията до края на годината – и непрекият избор на председател, и правилата за провеждането на конгреса, тъй като веднага след него започва подготовката на парламентарните избори. Не бяха приети предложения на ръководството, свързани с бюджета на партията, както и отчета за другите разходи, които са правени. Опитите да се омаловажава случилото се и че едва ли не на пленума нищо не е станало не са основателни. За мен беше възстановено колективното начало в работата на партията и то по един изключително категоричен начин.
- Идва ли краят на едноличната власт на Корнелия Нинова в „столетницата“?
- Няколко подобни опита за еднолично взимане на решения бяха спрени и на самото заседание на 13-и юни. Ние с изненада научихме по време на пленума, че пресцентърът на БСП е раздал план за социалноикономическо възстановяване, за който членовете на Националния съвет не бяхме информирани. Появиха се прессъобщения, че въпросните мерки се разглеждат в залата, но това въобще не беше вярно, защото ние не бяхме прочели за какво става въпрос. В някои сайтове се анонсира дори, че предварителните предложения са одобрени на подпис, което също не беше вярно. Имаше една серия от опити и манипулации, които вървяха по време на пленума, но имаше и своевременна реакция. Именно заради това се получи и огромно мнозинство. Последната точка по бюджета не беше приета поради липса на кворум. Независимо от това, от 82 души – 12 гласуваха „за“ отчета, трима – въздържали се, а всички останали – против. Така един куп въпроси, свързани с финансите на практика обаче не получиха отговори. Предполагам, че това ще бъде тема на разискване и на следващото заседание на Националния съвет. За да бъдем изрядни по Закона за българските партии, тази точка трябва да бъде санкционирана от Националния съвет. Ние не получихме отговори как например се обслужва лизингът на автомобилите и има ли прекъсване в изплащането им, дължи ли БСП пари за отпечатването на своите издания, давани ли са пари на външни продукции извън телевизията на партията и още един куп открити въпроси. Затова утвърждаването на бюджета получи тази слаба подкрепа от 12 души. Има още един куп открити въпроси и ако имаше кворум, те щяха да бъдат зададени. Избяга се и от идеята за промени в Централната избирателна комисия на БСП, тъй като на моменти от там се дават противоречиви указания и се правят опити за промяна на броя на тези, които имат право на глас за избор на председател на партията. Не се отговори и на главното противоречие – не може делегатите на Конгреса да се избират върху численост от 84 000 души, а същевременно, когато се опре до гласуване, да се говори за численост на партията от порядъка на 60-65 000. Това са недопустими неща и са наказуеми не само от контролните органи на партията, но и от българския съд по Закона за политическите партии.
- Михаил Миков посочи, че ръководството на БСП е похарчило 30 млн. лв. за 4 г. Вие знаете ли за какво са отишли тези средства?
- Аз също нямам представа какво точно се е случило и какви са харчовете на партията. Михаил Миков е прав и поради тази причина беше направено предложение за сформирането на комисия, която да провери финансовото състояние на БСП. В нея трябва да има трима членове от Националния съвет и трима от общопартийната контролна комисия, за да се даде отговор на всички тези въпроси, които висят в пространството и се завоалират много умело от ръководството.
- Защо не приехте мерките за икономическо възстановяване, които Корнелия Нинова и екипът предлагат?
- Защото ние научихме от медиите за подобен документ, за който се твърдеше, че се обсъжда на пленума, но на делегатите такъв текст не беше раздаден. След като ние не знаем официално какво пише в документа, разбира се че няма как да го разглеждаме и най-логичното беше да го отхвърлим. Националният съвет не прие и идеята за подписка срещу управляващите. По време на обсъжданията стана ясно, че това не е ефективно и борбено средство, с което да се санкционира ГЕРБ. От подобна подписка няма да произтече нищо. Затова избрахме конституционните форми за сваляне на правителството – с вот на недоверие. Какво означава да се съберат 200, 300 или 400 000 подписа? Та ние на изборите получихме близо 1 млн. гласове. Тогава как ще наречем крайния резултат от подобна подписка – успех, или неуспех? Ако съберем 12% с подписката на хората, това дали ще е достатъчно валидно за сваляне на правителството?
- Каква беше логиката за смяна на датата за избор на председател на БСП и това избързване?
- Смяната на датата за избор на председател на БСП е заради епидемиологичната обстановка. Прекаленото отлагане назад през есента не дава гаранция, че обстановката може да се изостри и няма да позволи провеждането на прекия избор. Редица мои колеги споделяха вижданията дори и прекият избор, и конгресът да минат до края на август. Сега се прие едно компромисно предложение. Да се надяваме, че епидемиологичната обстановка ще е такава, че да се проведе конгресът. Защото след това ще се влезе в нарушаване на уставните срокове за правомощията на председателите и на управляващите органи.
- Защо председателят на БСП държи толкова много на този пряк избор за лидер и сякаш се е хванала за него като удавник за сламка?
- За мен не е известно защо Корнелия Нинова толкова много държи на това. В 1/3 от партиите в ЕС се провежда подобен пряк избор. В Испания, която се дава за пример в това отношение, след гласуване на председателя с пряк избор се утвърждава от конгреса. От прекия избор не произтичат някакви допълнителни правомощия за лидера. Решенията продължават да се взимат от Националния съвет и от конгреса. За мен е доста неясен неистовият натиск на Корнелия Нинова председателят да се избира пряко. Това обаче означава и допълнителни поправки в устава на БСП. В него никъде не са уточнени взаимоотношенията между новосъздаващата се институция – председател на партията, избран по пряк начин, с конгреса и с Националния съвет.
- Как виждате бъдещето на БСП с лидер Корнелия Нинова, защото социологът Кънчо Стойчев, например, заяви, че ако запази старото си ръководство, „столетницата“ ще стане по-силна?
- На мен много ми се иска да е така, но разделителните процеси, които бяха прокарани в партията от ръководството, непрекъснато се увеличават. Взаимоотношенията с другите партии в политическото пространство са на равнище нула. Коалиционната политика, която се води, е абсолютно имитационна. Имаме няколко партньори, от които нищо не зависи и няма сериозна подкрепа за тях. Не знам на какво основание се правят подобни заключения, че БСП ще стане по-силна с настоящото си ръководство.
- Възможно ли е да стигне до разцепление на БСП, ако продължи разделението на ръководство и „опозиция“, както и до създаването на нови проекти, какъвто Мая Манолова прави в момента?
- Разцепление в БСП не може да има. Обикновено има напуснали и несъгласни, но партията си остава и си върви напред, с или без този председател. Последните 30 години сме свидетели на какви ли не проекти. Повечето такива новосъздадени партии са на принципа на един стар немски филм – „Тя танцува само едно лято“. Идват, стоят 1-2 мандата в парламента, след това залязват. На това поне сме се нагледали и наслушали последните 30 години. Нямам впечатления, че политическото пространство ще се преструктурира особено в близък план.
- Кирил Добрев ли е месия, който ще консолидира партията?
- Мисля, че всеки от явилите се кандидати има такива шансове – и Кирил Добрев, и Валери Жаблянов, и Красимир Янков. Те могат да успокоят обстановката, за да може партията да функционира нормално. В момента е изключително напрегнато. Има няколко души, които са се групирали около Корнелия Нинова и действат на принципа „война срещу всички“.
- Как ще коментирате събирането на 30 леви формации, организирано от Корнелия Нинова, ще успее ли да обедини социалистите?
- Голяма част от присъстващите на тази среща бяха членове на БСП. Представителят на Българския антифашистки съюз например е настоящ член на партията. Други като АБВ бяха представени на по-ниско ниво, а за някои от участващите формации дори не бях чувал. Традиционните ни партньори, с които дълго време обединявахме лявото пространство, отсъстваха на тази среща. Говоря за партии, зад които стои доста приличен брой гласове. За мен най-важното беше да присъстват партньорите ни от „Коалиция за България“, с които спечелихме изборите през 2005 г. и излъчихме правителство. Тогава имаше формат, който обединяваше от най-лявото до центъра. Например отсъстваха левите земеделци на Спас Панчев, социалдемократите на Георги Анастасов, които са членове на ПЕС, както и двете ромски партии. Същевременно видяхме формации, които нямат нищо общо не само с лявото, но и с центъра.